Карл Фридрих Шинкел
| Карл Фридрих Шинкел Karl Friedrich Schinkel |
|
|---|---|
| германски архитект | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал |
9 октомври 1841 г.
|
| Националност |  Германия |
| Архитектура | |
| Стил | неокласицизъм |
| Семейство | |
| Съпруга | Елеоноре Сузане Хенриете Шинкел |
| Деца | Марие Сузана Елеоноре (р. 1810) Сузана София (р. 1811) Карл Рафаел (р. 1813) Сузана Софи Елизабет Елоноре (р. 1822) |
| Карл Фридрих Шинкел в Общомедия | |
Карл Фридрих Шинкел (на немски: Karl Friedrich Schinkel) е германски архитект, художник и дизайнер. Той е най-изявеният архитект на неокласицизма в Прусия.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 13 март 1781 година в Нойрупин, Бранденбург, Германия. Баща му е свещеник, който загива при пожар през 1787. Шинкел заминава за Берлин, където учи архитектура при Фридрих Гили (1798 – 1800) и в Берлинската архитектурна академия (1800 – 1802). След пътуване до Италия през 1805 започва да се занимава професионално с рисуване.
През 1810, след като вижда картини на Каспар Давид Фридрих, Шинкел решава, че никога няма да достигне такова ниво в рисуването и се заема главно с архитектура. През 1815 е назначен от крал Фридрих Вилхелм III за кралски архитект, а през 1830 оглавява Пруската служба за обществени строежи. На този пост той ръководи реконструирането на Берлин в модерна столица, както и различни проекти в пруските територии, достигащи от Рейн до Кьонигсберг.
Освен с изпълнените си архитектурни проекти, Шинкел е известен и с теоретичните си трудове, както и с неизпълнени проекти, като реконструкцията на атинския Акропол в кралски дворец или проекта за двореца Орианда в Крим. Той е автор на известния дизайн на медала Железен кръст, както и на мебели в стил, от който по-късно се развива стилът бидермайер. Шинкел е и сценограф на няколко пиеси на Йохан Волфганг фон Гьоте.
Умира на 9 октомври 1841 година в Берлин на 60-годишна възраст.
Картини и рисунки[редактиране | редактиране на кода]
-
Опожаряването на Москва, 1812–1813
-
Изглед към Мон Блан, 1813
-
Утро, 1813
-
Готическа църква на скала над морето, 1815
-
Портрет на дъщерята на художника Марие, 1816
-
Сценография за „Вълшебната флейта“ на Моцарт, 1815
-
Врата в скалите, 1818
-
Средновековен град край вода, ок. 1830
-
Алегория по Кристиян Петер Бойт за възраждането на Прусия, 1837
-
Тераса на двореца Орианда в Крим, 1835
Архитектурни творби[редактиране | редактиране на кода]
-
Концертна зала, Берлин (1819–1821)
-
Стария музей (1823–1830)
-
Фридрихсвердерска църква (1824–1831)
-
Църква „Св. Николай“ в Потсдам (1830)
-
Параклис „Александър Невски“, Петерхоф, Русия (1831)
-
Замък Щолценфелс (1835)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Карл Фридрих Шинкел- ((en)) Rand Carter, Karl Friedrich Schinkel, „The Last Great Architect“
 Тази статия включва текст, преведен от статията „Karl Friedrich Schinkel“ в Уикипедия на английски (автори). |
|
