Карл Фридрих Шинкел
| Карл Фридрих Шинкел Karl Friedrich Schinkel | |
|---|---|
| германски архитект | |
 | |
| Роден | |
| Починал | 9 октомври 1841 г.
Берлин, Германия |
| Погребан | Берлин, Федерална република Германия |
| Националност |  Германия |
| Архитектура | |
| Стил | неокласицизъм |
| Семейство | |
| Съпруга | Елеоноре Сузане Хенриете Шинкел |
| Деца | Марие Сузана Елеоноре (р. 1810) Сузана София (р. 1811) Карл Рафаел (р. 1813) Сузана Софи Елизабет Елоноре (р. 1822) |
| Карл Фридрих Шинкел в Общомедия | |
Карл Фридрих Шинкел (на немски: Karl Friedrich Schinkel) е германски архитект, художник и дизайнер. Той е най-изявеният архитект на неокласицизма в Прусия.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 13 март 1781 година в Нойрупин, Бранденбург, Германия. Баща му е свещеник, който загива при пожар през 1787. Шинкел заминава за Берлин, където учи архитектура при Фридрих Гили (1798 – 1800) и в Берлинската архитектурна академия (1800 – 1802). След пътуване до Италия през 1805 започва да се занимава професионално с рисуване.
През 1810, след като вижда картини на Каспар Давид Фридрих, Шинкел решава, че никога няма да достигне такова ниво в рисуването и се заема главно с архитектура. През 1815 е назначен от крал Фридрих Вилхелм III за кралски архитект, а през 1830 оглавява Пруската служба за обществени строежи. На този пост той ръководи реконструирането на Берлин в модерна столица, както и различни проекти в пруските територии, достигащи от Рейн до Кьонигсберг.
Освен с изпълнените си архитектурни проекти, Шинкел е известен и с теоретичните си трудове, както и с неизпълнени проекти, като реконструкцията на атинския Акропол в кралски дворец или проекта за двореца Орианда в Крим. Той е автор на известния дизайн на медала Железен кръст, както и на мебели в стил, от който по-късно се развива стилът бидермайер. Шинкел е и сценограф на няколко пиеси на Йохан Волфганг фон Гьоте.
За кралските дворци и извънградски резиденции Шинкел създава проекти за вътрешната архитектура и мебели, които са изработвани от берлинският дворцов дърводелец Карл Ваншаф. Тези негови работи са добре съхранени в двореца Шарлотенхоф и Новия павилион. И до днес се произвеждат градински мебели от лято желязо по негови проекти. За да може да изпълнява сравнително икономично своите проекти за полилеи, орнаменти за стени или мебели (листа и розетки) и каделабри той ги поръчва от „дървобронз“ на немски: Holzbronze. За целта той използва помощта на откривателя на този материал Карл Август Менке.
Умира на 9 октомври 1841 година в Берлин на 60-годишна възраст.
Картини и рисунки[редактиране | редактиране на кода]
Опожаряването на Москва, 1812–1813
Изглед към Мон Блан, 1813
Утро, 1813
Готическа църква на скала над морето, 1815
Портрет на дъщерята на художника Марие, 1816
Сценография за „Вълшебната флейта“ на Моцарт, 1815
Врата в скалите, 1818
Средновековен град край вода, 1813
Алегория по Кристиян Петер Бойт за възраждането на Прусия, 1837
Тераса на двореца Орианда в Крим, 1835
Архитектурни творби[редактиране | редактиране на кода]
Концертна зала, Берлин (1819–1821)
Стария музей (1823–1830)
Фридрихсвердерска църква (1824–1831)
Църква „Св. Николай“ в Потсдам (1830)
Параклис „Александър Невски“, Петерхоф, Русия (1831)
Замък Щолценфелс (1835)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Карл Фридрих Шинкел- ((en)) Rand Carter, Karl Friedrich Schinkel, „The Last Great Architect“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Karl Friedrich Schinkel в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|