Карл Фридрих Шинкел
|
||||||||||
Карл Фридрих Шинкел (на немски: Karl Friedrich Schinkel) е германски архитект, художник и дизайнер. Той е най-изявеният архитект на неокласицизма в Прусия.
Карл Фридрих Шинкел е роден в Нойрупин, Бранденбург. Баща му е свещеник, който загива при пожар през 1787. Шинкел заминава за Берлин, където учи архитектура при Фридрих Гили (1798-1800) и в Берлинската архитектурна академия (1800-1802). След пътуване до Италия, през 1805 той започва да се занимава професионално с рисуване.
През 1810, след като вижда картини на Каспар Давид Фридрих, той решава, че никога няма да достигне такова ниво в рисуването и се заема главно с архитектура. През 1815 е назначен от крал Фридрих Вилхелм III за кралски архитект, а през 1830 оглавява Пруската служба за обществени строежи. На този пост той ръководи реконструирането на Берлин в модерна столица, както и различни проекти в пруските територии, достигащи от Рейн до Кьонигсберг.
Освен с изпълнените си архитектурни проекти, Шинкел е известен и с теоретичните си трудове, както и с неизпълнени проекти, като реконструкцията на атинския Акропол в кралски дворец или проекта за двореца Орианда в Крим. Той е автор на известния дизайн на медала Железен кръст, както и на мебели в стил, от който по-късно се развива стилът бидермайер. Шинкел е и сценограф на няколко пиеси на Йохан Волфганг фон Гьоте.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Rand Carter, Karl Friedrich Schinkel, "The Last Great Architect": http://www.tc.umn.edu/~peikx001/rcessay.htm
 Тази статия включва текст, преведен от статията „Karl Friedrich Schinkel“ в Уикипедия на английски (автори). |
