Направо към съдържанието

Карл Хайнрих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карл Хайнрих

Карл Хайнрих (на немски: Karl Heinrich) e архитект от Австро-Унгария, живял и работил в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1868 г. в Тайнхщат, Бохемия, тогава в Австро-Унгарската империя. Учи в Кралското строително училище в Цитау.[1]

Заминава за столицата на България София, където става асистент на архитект Фридрих Грюнангер в техническия отдел на Дирекцията за обществено строителство от 1884 до 1904 г. През 1905 – 1906 г. ръководи строежа на Народния театър. Автор е на жилищни и култови сгради.[1]

Умира през 1940 г. в София.[1]

Проекти (непълно)[редактиране | редактиране на кода]

  • Паприковата къща (1893), намираща се на ул. „Кракра“ № 16, построена за българския офицер Стефан Паприков. Днес сграда на Българо-американската кредитна банка.[1][2]
  • Арсовата къща (1911) на ул. „Мальовица“ № 6[1]
  • Къщата на Райко Горанов (1912) на ул. „Дунав“[1]
  • Гръцката католическа църква „Свето Възкресение“ (1922) на бул. „Македония[1]
  • Католическата църква „Успение Богородично“ (1922) на ул. „Люлин планина“ № 7[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з 155 години от раждането на арх. Карл Хайнрих // sofiahistorymuseum.bg. 5 април 2023. Посетен на 15 юли 2024.
  2. Георгиева, Цвети. „Спомени зад оградата“ с Искра Ценкова // huligankata.bg. 19 ноември 2015. Посетен на 15 юли 2024.