Кати Ковач
| Кати Ковач | |
 Кати Ковач с наградата „Кошут“ (14 март 2014 г). | |
| Информация | |
|---|---|
| Псевдоним | Кати Ковач |
| Родена | Каталин Анна Шаролта Ковач
25 октомври 1944 г.
|
| От |  Унгария |
| Стил | поп, рокендрол, бийт, соул, блус, джаз |
| Професии | певица, актриса, текстописка |
| Глас | мецосопран |
| Активност | от 1962 г. |
| Музикален издател | (Унгария) „Квалитон“, „Хунгаротон“ („Пепита“), „Юровойс“ и др., (ГДР) „Амига“ |
| Свързани изпълнители | „В'73“ „Локомотив ГТ“, „В'Мото-Рок“, „Дъ Куолитънс“ |
| Уебсайт | kovacskati.hu |
| Кати Ковач в Общомедия | |
Ка̀ти Ко̀вач (на унгарски: Kovács Kati; Верпелет, 25 октомври 1944 г.) е унгарска певица, текстописка и актриса.
Нарежда се сред най-утвърдените и успешни певици от втората половина на XX век наред с Жужа Конц, Шаролта Залатнай, Клари Катона и Тери Харангозо. Добива известност и в чужбина, където представя страната си на редица значими музикални фестивали, включително и на „Златният Орфей“ в България през 1971 г.[1][2] През дългогодишната си кариера издава множество албуми, често с различни унгарски групи. Носителка е на наградите „Кошут“ и „Ференц Лист“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Детство, образование и първи телевизионни участия[редактиране | редактиране на кода]
Кати Ковач се ражда в семейството на Калман Ковач и Маргит Баумгартнер във Верпелет. Дядо ѝ от майчина страна е родом от Австрия. Има по-голям брат Калман и по-малка сестра Ева. До избухването на Втората световна война през 1939 г. живеят в Егер, след което са принудени да избягат и се установяват във Верпелет, където ги приема семейството на кръстницата на Кати. След края на войната се връщат в Егер, където Кати прекарва първите си 20 години. Родителите ѝ се развеждат и майка ѝ отглежда трите деца сама.[3]
Средното си образование получава първоначално в гимназията „Ержебет Силади“. По това време започва да се увлича силно по музиката. Първото ѝ изпълнение пред публика е именно там, когато е 15-годишна – изпълнява тиролска песен. Не след дълго се премества да учи в гимназията „Геза Гардони“ по молба на майка си, за да е близо до сестра си, която не е приета в старото училище на Кати. Присъединява се към любителска група, изпълняваща джаз. Влияние върху начина ѝ на пеене ѝ оказват Ела Фицджералд, Джанис Джоплин и Тина Търнър.[4]
През 1962 г. участва в първото издание на предаването за таланти Ki mit tud? („Кой какво знае?“), изпълнявайки песен на Литъл Ричард, но журито оценява изпълнението ѝ като „кресливо“ и въпреки че се класира на първо място в местния кръг в Егер, не достига до излъчващия се по телевизията национален кръг. Поради неуспеха си загубва интерес и се зарича да не участва повече.
След като полага зрелостния си изпит през 1963 г., започва да работи като медицинска служителка. През този период участва в други телевизионни програми, например Versengő városok („Състезаващи се градове“), в която представя Егер.
Певческа кариера[редактиране | редактиране на кода]
Истински успех ѝ носи третото издание на „Кой какво може?“ през 1965 г., за което я записва майка ѝ. След дългите кръгове и множество песни Кати печели състезанието и е обявена за „Глас на годината“. Осъществява първите си записи на песните Sóhaj („Въздишка“) и I Cry („Аз плача“ на Литъл Ричард) под името Каталин Ковач, включени в сборна плоча с песните от състезанието.[5]
През 1966 г. поредицата от успехи продължава с победата ѝ на първото издание на Фестивала за танцова песен (Táncdalfesztivál) с Nem leszek a játékszered („Няма да бъда твоята играчка“), която ѝ носи четири награди и която заедно с тази на група „Илеш“ успява да се открои с по-роковото си звучене от останалите песни в по-традиционен стил. Продължава обучението си в будапещенското Висше училище за музикални изкуства „Бела Барток“ в отдела по джаз в класа на Дьорд Вукан.
През този период прави множество записи към радиото и издава краткосвирещи плочи. Тогавашният ѝ репертоар е предимно бийтов. Изнася редица концерти под съпровода на нашумели по това време групи, като „Илеш“, „Метро“ и „Омега“. От края на 60-те години пътува все по-често в чужбина, където представя страната си на международни фестивали. През 1969 г. е издадена първата ѝ задгранична плоча.
70-те години[редактиране | редактиране на кода]
В края на 1970 г. вече е призната артистка и издава първата си дългосвиреща плоча, озаглавена Suttogva és kiabálva („Шепнешком и на висок глас“). Заедно с певиците Жужа Конц и Залатнай Шаролта през август участва в телевизионното предаване Stúdió Zéró. Пеят песни от мюзикълите „Коса“ и „Цигулар на покрива“ както поотделно, така и заедно.
През март 1971 г. изпълнява песни по музика на Ханс Айслер в радио театрална пиеса по „Дните на комуната“ на Бертолт Брехт. През лятото трите певици участват на фестивала в белгийския град Остенде, а през 1972 г. гостуват в записите на първия албум на трио „Толчвай“. Кати се явява и на „Златният Орфей“ в България, на който изпълнява англоезична версия на песента „Златно сърце“ на Лили Иванова по музика на Николай Арабаджиев и печели III награда в международния конкурс. Изпълнението ѝ е включено в плочата „Гости на „Златният Орфей '71“, издадена от „Балкантон“[1], а в малка сборна плоча е включена и Jaj, nem vigyáztam („Ах, не внимавах“).[2]
През лятото на 1972 г. представя Add már, Uram, az esőt! („Дай, Боже, дъжд!“) на Фестивала за танцувална песен, печели изданието и Наградата за изпълнител, а песента става една от най-познатите в репертоара ѝ, като през 2010 г. част от нея е семплирана в песента Woohoo на Кристина Агилера и Ники Минаж.[6] През октомври я изпълнява и на немски със заглавието Wind, komm, bring den Regen her („Ветре, ела, донеси дъжда“) на Международния шлагерен фестивал в Дрезден (в тогавашната ГДР) и печели I награда в международния конкурс.[7] През ноември се явява на Световния фестивал за популярна песен в Токио с японска версия на Van jó minden rosszban („Има добро във всяко лошо“), озаглавена „悲しみに光さして“ (Kanashimi ni hikari sashite).[8] Изпълнението ѝ е включено в сборна плоча с песните от събитието, както и в малка плоча, съдържаща още една японска песен, изпята от нея.[9][10] В края на годината е издаден вторият ѝ албум Autogram helyett („Вместо автограф“).
От 1973 г. започва сътрудничеството си с група „Локомотив ГТ“. Същата година издава първия си съвместен албум с нея, както и първия си немскоезичен албум.
През 1974 г. се явява на Песенния конкурс в Касълбар (Ирландия) с песента Roses Are Red, Violets Are Blue („Розите са червени, теменугите са сини“) – английска версия на Nálad lenni újra jó lenne („Би било хубаво да бъда пак до теб“) от албума Intarzia – с която се класира на 1-во място в категорията за кънтри песен.[11]
През февруари 1975 г. получава наградата „Звезда на годината“ на английското списание „Мюзик Уийк“ („Музикална седмица“), присъдена на различни изпълнители и групи от повечето европейски страни за високи постижения.[12]
През това време участва и в хумористични радио постановки и мюзикъли заедно с хумориста Геза Хофи и певеца и актьор Янош Коош. До края на десетилетието издава още няколко дългосвирещи плочи. По албума си Életem lemeze („Плочата на живота ми“) от 1978 г. работи заедно с музиканта Левенте Сьорени (бивш член на „Илеш“) и текстописката на „Омега“ Анна Адамиш.
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
Певицата сключва брак два пъти. Първият е с музиканта и композитор Тибор Конц от 1966 до 1975 г., а вторият – с певеца, композитор и пианист Ищван Лерх от 1975 до 1986 г. И двамата пишат множество песни за нея.
Дискография[редактиране | редактиране на кода]
Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]
|
Сборни албуми[редактиране | редактиране на кода]
|
Участия на международни фестивали[редактиране | редактиране на кода]
- 1971 – Белгия – 4-то място на фестивала в Остенде (заедно с Жужа Конц и Шаролта Залатнай)
- 1971 – България – III награда в международния конкурс на фестивала „Златният Орфей“ за песента Golden Heart („Златно сърце“)[1]
- 1972 – ГДР – I награда в международния конкурс на Международния шлагерен фестивал в Дрезден за песента Wind, komm, bring den Regen her („Ветре, ела, донеси дъжда“)[7]
- 1972 – Япония – Световен фестивал на песента в Токио с песента „悲しみに光さして“ (Kanashimi ni hikari sashite)[8]
- 1974 – Ирландия – 1-во място в категорията за кънтри песен на Песенния фестивал в Касълбар с Roses Are Red, Violets Are Blue („Розите са червени, теменугите са сини“)[11]
- 1977 – Полша – Международен музикален фестивал в Сопот с песните Elégia („Елегия“) и Ha legközelebb látlak („Ако следващия път те видя“)
- 1979 – Австрия – 2-ро/3-то място на фестивала „Кернтен Интернационал“ във Вилах с песента Elégia
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Гости на „Златният Орфей '71“ (ВТА 1303) // balkanton.su. Посетен на 28 март 2024 г.
- ↑ а б Гости на „Златният Орфей '71“ (ВТМ 6388) // balkanton.su. Посетен на 28 март 2024 г.
- ↑ Ендре Шал. „Én megszállottja lettem a zenének” – Kovács Kati a Mandinernek // kultkocsma.hu, 15 май 2021 г. Посетен на 28 март 2024 г. (на унгарски)
- ↑ Akinek egy generátor van a torkában: Kovács Kati 78 éves // ujsagmuzeum.hu. Посетен на 28 март 2024 г. (на унгарски)
- ↑ Various – Ki mit tud 1965 // discogs.com. Посетен на 28 март 2024 г. (на английски)
- ↑ Christina Aguilera feat. Nicki Minaj's "Woohoo" sample of Kovács Kati's "Add már, Uram, az esőt!" // whosampled.com. Посетен на 28 март 2024 г. (на английски)
- ↑ а б 10. internationales Schlagerfestival (15. – 20.9.81) // theaterarchiv-dresden.de. Посетен на 28 март 2024 г. (на немски)
- ↑ а б 第3回世界歌謡祭 World Popular Song Festival in Tokyo '72 // www.yamaha-mf.or.jp. Посетен на 28 март 2024 г. (на японски)
- ↑ Kati Kovács (カティ・コバーチ) – Sunday, Sunday (日曜日の午後)/Van jó minden rosszban (悲しみに光さして) // discogs.com. Посетен на 28 март 2024 г. (на английски)
- ↑ Various – World Popular Song Festival in Tokyo '72 // discogs.com. Посетен на 28 март 2024 г. (на английски)
- ↑ а б Billboard, October 26, 1974 // сп. „Билборд“. Посетен на 28 март 2024 г. (на английски)
- ↑ Billboard, February 22, 1975 // сп. „Билборд“. Посетен на 28 март 2024 г. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kovács Kati в Уикипедия на унгарски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |