Квинт Фабий Максим Сервилиан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Квинт Фабий Максим.

Квинт Фабий Максим Сервилиан (Quintus Fabius Maximus Servilianus) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е.

Той произлиза от фамилията Сервилии и е син на Гней Сервилий Цепион (консул 169 пр.н.е.) и брат на Гней (консул 141 пр.н.е.) и Квинт (консул 140 пр.н.е.).

Сервилиан е осиновен от патрицийанската фамилия Фабии от претора на 181 пр.н.е. Квинт Фабий Максим. Така той е осиновен брат на Квинт Фабий Максим Емилиан (консул 145 пр.н.е.). [1]

През 142 пр.н.е. той е избран за консул заедно с Луций Цецилий Метел Калв. [2] 141 пр.н.е. е проконсул в Испания и води война против вожда на лузитаните Вириат.

Фабий e понтифекс. Той пише 12 книги за сакрално право.[3] Написал е и анали, от който са запазени само 2 фрагмента за историята на Рим.[4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Апиан, Iberica 67; 70.
  2. Fasti Capitolini
  3. Макробий, Saturnalia 1, 16, 25.
  4. H. Peter, Historicorum Romanorum Reliquiae I², S. 117f.