Квинт Фабий Максим Сервилиан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Квинт Фабий Максим.

Квинт Фабий Максим Сервилиан (Quintus Fabius Maximus Servilianus) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е.

Той произлиза от фамилията Сервилии и е син на Гней Сервилий Цепион (консул 169 пр.н.е.) и брат на Гней (консул 141 пр.н.е.) и Квинт (консул 140 пр.н.е.).

Сервилиан е осиновен от патрицийанската фамилия Фабии от претора на 181 пр.н.е. Квинт Фабий Максим. Така той е осиновен брат на Квинт Фабий Максим Емилиан (консул 145 пр.н.е.). [1]

През 142 пр.н.е. той е избран за консул заедно с Луций Цецилий Метел Калв. [2] 141 пр.н.е. е проконсул в Испания и води война против вожда на лузитаните Вириат.

Фабий e понтифекс. Той пише 12 книги за сакрално право.[3] Написал е и анали, от който са запазени само 2 фрагмента за историята на Рим.[4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Апиан, Iberica 67; 70.
  2. Fasti Capitolini
  3. Макробий, Saturnalia 1, 16, 25.
  4. H. Peter, Historicorum Romanorum Reliquiae I², S. 117f.