Квинт Фабий Максим Ебурн
Вижте пояснителната страница за други значения на Квинт Фабий Максим.
Квинт Фабий Максим Ебурн (Quintus Fabius Maximus Eburnus) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е.
Той е вероятно син на Квинт Фабий Максим Сервилиан (консул 142 пр.н.е., осиновен от Квинт Фабий Максим Емилиан).
През 132 пр.н.е. e квестор при консула Публий Рупилий в Сицилия. 127 пр.н.е. e магистър на Монетния двор.[1]. През 119 пр.н.е. става претор.
През 116 пр.н.е., въпреки че кандидат e фаворитът Марк Емилий Скавър, Фабий е избран за консул заедно с Гай Лициний Гета.[2] През 115–114 е проконсул в Македония и през 108 пр.н.е. става цензор със съ-консула си Гета. Понеже осъжда на смърт за "неморалност" син на Гней Помпей Страбон (консул 89 пр.н.е.), Фабий е даден на осъден от него и 104 пр.н.е. напуска Рим и живее в изгнание в Нуцерия.[3]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Friedrich Münzer: Fabius 111). Paulys Realenzyklopädie der klassischen Altertumswissenschaft, VI 2, Stuttgart 1907
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Цицерон, de oratore 1, 121.
- ↑ Цицерон, pro L. Murena 36.
- ↑ Валерий Максим, 6, 1, 5; Орозий 5, 16, 8; Цицерон, pro L. Balbo 28.
