Квинт Фабий Максим Ебурн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Квинт Фабий Максим.

Квинт Фабий Максим Ебурн (Quintus Fabius Maximus Eburnus) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е.

Той е вероятно син на Квинт Фабий Максим Сервилиан (консул 142 пр.н.е., осиновен от Квинт Фабий Максим Емилиан).

През 132 пр.н.е. e квестор при консула Публий Рупилий в Сицилия. 127 пр.н.е. e магистър на Монетния двор.[1]. През 119 пр.н.е. става претор.

През 116 пр.н.е., въпреки че кандидат е фаворитът Марк Емилий Скавър, Фабий е избран за консул заедно с Гай Лициний Гета.[2] През 115 – 114 е проконсул в Македония и през 108 пр.н.е. става цензор със съ-консула си Гета. Понеже осъжда на смърт за „неморалност“ син на Гней Помпей Страбон (консул 89 пр.н.е.), Фабий е даден на осъден от него и 104 пр.н.е. напуска Рим и живее в изгнание в Нуцерия.[3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цицерон, de oratore 1, 121.
  2. Цицерон, pro L. Murena 36.
  3. Валерий Максим, 6, 1, 5; Орозий 5, 16, 8; Цицерон, pro L. Balbo 28.