Квинт Фабий Максим Алоброгик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Квинт Фабий Максим.

Квинт Фабий Максим Алоброгик
римски политик
Роден: ?
Починал: 100 г. пр.н.е.

Квинт Фабий Максим Алоброгик (на латински: Quintus Fabius Maximus Allobrogicus; † 100 пр.н.е.) e от римската патрицианска фамилия Фабии и консул през 121 г. пр.н.е.

Той е син на Квинт Фабий Максим Емилиан, консул през 145 г. пр.н.е.

През 134 г. пр.н.е. Фабий става квестор при чичо си Публий Корнелий Сципион, който като консул е командир на римските войски в Испания и му заповядва за засилване да доведе 4000 доброволци. Когато чичо му умира през 129 г. пр.н.е., той, заедно с друг племенник на починалия Квинт Елий Туберон, организира неговото погребение. Фабий държи надгробната реч, написана от Гай Лелий. През 124-123 г. пр.н.е. Фабий е претор и пропретор в Испания и е предупреден от Сената, понеже Гай Семпроний Гракх го обвинява в ограбване на жителите на неговата провинция.

През 121 г. пр.н.е. Фабий става консул заедно с Луций Опимий. Получава провинция Трансалпийска Галия и се бие успешно, заедно с неговият предшественик в консулата, Гней Домиций Ахенобарб, против алоброгите и арверните. Двамата постигат на 8 август при вливането на Изер в Рона решаваща победа. След свършване на консулата му, Фабий получава за това първи триумф, при който пленения крал на арверните Битуит е показан в неговата сребърна броня. Името Allobrogicus получава от авторите през 1 век сл.н.е.

По случай победата си, Фабий поставя паметник на мястото на решаващата битка. Със заграбените богатства в Галия поръчва строежа на Форникс Фабиан (Fornix Fabianus) наименованата Триумфална арка на Виа Сакра на Форум Романум. След битките на Фабий, алоброгите почитат много рода на Фабиите и ги смятат за техни покровители.

През 108 пр.н.е. той е цензор.

Фабий умира преди 100 г. пр.н.е. Неговият близък приятел, поетът Луций Акций го описва като много образован.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Цицерон, Brutus 107.
  • Friedrich Münzer, Fabius 110). In: Paulys Realenzyklopädie der klassischen Altertumswissenschaft. Bd. VI 2, Stuttgart 1907, Sp. 1794–1796.