Кетамин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
(±)-Ketamine Structural Formula V1.svg
Кетамин
Наименование по систематичната номенклатура на IUPAC
(RS)-2-(2-хлорофенил)-2-(метиламино)циклохексанон
Индекс
CAS 6740-88-1
ATC код N01AX03
PubChem 3821
DrugBank DB01221
ChemSpider 3689
Химични данни
Брутна ф-ла C13H16ClNO 
Мол. маса 237.725 g/mol
SMILES eMolecules & PubChem
Физични свойства
Т.т. 262 °C (504 °F)
Фармакокинетика
Бионаличност ?
Метаболизъм ?
?
Екскреция ?
Предупреждения при употреба
Бременност

B3(AU) C(US)

Отпускане
Прием ?

Кетаминът е дисоциативен анестетик (NMDA-антагонист).

Като медицински продукт се е прилагал за започване и поддържане на анестезия. Сега се използва предимно във ветеринарната практика. Други приложения включват седация в интензивно отделение, като обезболяващо, като лечение на бронхоспазъм, за лечение на комплексен регионален болков синдром /невропатична болка / [1] под форма на кремове и като антидепресант [2] за лечение на депресия и лечение на постравматичен стрес [3] в течна форма сублингвално (под езика) .

Предизвиква подобни на транс състояния, като същевременно облекчава болката и предизвиква загуба на паметта. Не потиска сърдечната и дихателната дейност както и рефлекса за кашляне/гълтане.[4]

Честите странични ефекти включват редица психологически реакции. Това може да включва възбуда, объркване и психоза. Сравнително често предизвиква хипертония и мускулен тремор. Рядко причинява хипотония и потискане на дишането и ларингоспазъм.

Извънмедицинската употреба включва изсушаване на разтвора за мед.употреба и смъркане на получения сух продукт. Друг интоксикант (наркотик) в същия клас дисоциативни анестетици е фенциклидин, съкратено PCP (англ. Phencyclidine, популярно "angel dust").

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.drugsinfo-bg.org/azbuka-na-narkoticite/drugi-veshtestva/ketamin/
  2. https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Mashtabno-prouchvane-dokaza-polozhitelnite-efekti-ot-ketamina-varhu-de_81134.html
  3. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/29637527
  4. Терзииванов, Димитър. Клинична фармакология за студенти по медицина. София, УИ „Свети Климент Охридски“, 2013. ISBN 9789540735979. с. 428.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]