Киното срещу властта
| „Киното срещу властта“ | |
| Режисьори | Олег Ковачев |
|---|---|
| Сценаристи | Иван Георгиев-Гец |
| В ролите | Стоян Алексиев – диктор |
| Оператор | Ивайло Пенчев |
| Премиера | 12 май 2017 |
| Времетраене | 57 минути |
| Страна |  България |
| Език | български |
„Киното срещу властта“ е български документален филм на режисьора Олег Ковачев от 2017 г.[1][2]
Премиерата на филма е на 12 май 2017 г. в кино „Люмиер Лидъл“ в София.[1]
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Във филма се разглеждат взаимоотношенията между властта и кинотворците през XX век. Български филми се цензурират преди Втората световна война, а след това, по време на социализма киното се използва като оръжие за политическа пропаганда. Използвани се кадри от филмите:[2]
- „Животът си тече тихо“ (1957)
- „На малкия остров“ (1958)
- „Крадецът на праскови“ (1964)
- „Цар и генерал“ (1966)
- „Рицар без броня“ (1966)
- „Понеделник сутрин“ (1966)
- „Привързаният балон“ (1967)
- „Прокурорът“ (1968)
- „Лачените обувки на незнайния воин“ (1979)
- „Кратко слънце“ (1979)
- „Последно лято“ (1974)
- „Смъртта на заека“ (1982)
- „Една жена на 33“ (1982)
- „Да обичаш на инат“ (1986)
- „1952: Иван и Александра“ (1989)
- „Маргарит и Маргарита“ (1989)
Край на разкриващата сюжета част.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Киното срещу властта // Българско национално радио, 8 май 2017 г. Посетен на 10 май 2017 г.
- ↑ а б Киното срещу властта // dnevnik.bg, 2 май 2017 г. Посетен на 10 май 2017 г.
