Кино (карикатурист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Quino
Joaquín Salvador Lavado Tejón
аржентинско-испански карикатурист
Кино през 2014 г. с френския Орден на почетния легион
Кино през 2014 г. с френския Орден на почетния легион

Роден
Хоакин Салвадор Лавадо Техон
Починал

Религияатеизъм
Активен периодот 1954 г. до 2020 г.
Работил вкарикатурист
ПсевдонимQuino[1]

ПодписFirmaQuino.svg
Уебсайтwww.quino.com.ar
Quino в Общомедия

Хоакин Салвадор Лавадо Техон (на испански: Joaquín Salvador Lavado Tejón), по-известен с псевдонима си Кино (на испански:ˈkino) – 17 юли 1932 г. – 30 септември 2020 г. – е аржентинско-испански карикатурист. Неговият комикс Мафалда (на испански: Mafalda, публикуван между 1964 и 1973 г.) е популярен в много части на Америка и Европа и е високо оценен заради използването на социална сатира като коментар на въпроси от реалния живот.[2]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Хоакин Салвадор Лавадо Техон е роден в Мендоса, Аржентина, на 17 юли 1932 г. в семейството на андалусийски емигранти от Фуенхирола, Малага. Поради ограничения социален кръг на своето семейство говори с андалуски акцент до шестгодишна възраст. Запазва привързаността си към испанската култура на родителите си и фламенкото и в по-късните си години. Получава испанско гражданство през 1990 г., ставайки гражданин едновременно на Испания и Аржентина.[3][4]

Наричан е „Кино“ още от детството си, за да не бъде бъркан с чичо му – илюстратора Хоакин, който има заслуга за пробуждане на призванието му да рисува още в ранна възраст.[5] През 1945 г., след смъртта на майка си, той се записва и започва обучението си в школата по изящни изкуства в Мендоса. [6] През 1948 г., когато е на 16 години, баща му умира и година по-късно Кино изоставя обучението си с намерението да стане карикатурист. Скоро след това продава първата си илюстрация – реклама на магазин за платове.[4]

Първата му хумористична страница е отпечатана в седмичното списание „Есте ес“ (Esto Es)[7], което води до публикуване на други негови творби в много други списания: „Леоплан“ (Leoplán), „ТеуВе Гиа“ (TV Guía), „Веа и леа“ (Vea y Lea), „Дамас и дамитас“ (Damas y Damitas), „Усте“ (Usted), „Панорама“ (Panorama), „Адан“ (Adán), „Атлантида“ (Atlántida), „Че“ (Che), всекидневникът „Демокрасия“ (Democracia) и др.[8] През 1954 г. карикатурите му се появяват редовно на страниците на „Рико типо“ (Rico Tipo), „Тиа Висента“ (Tía Vicenta) и „Доктор Меренге“ (Dr. Merengue).[4][9]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Мафалда[редактиране | редактиране на кода]

Статуя на Мафалда в „Пасео де ла Хисториета“, Буенос Айрес

Първата книга, в която са събрани негови работи – „Мундо Кино“ (Mundo Quino), е публикувана през 1963 г. По това време Кино работи върху страници за рекламна кампания за Mansfield – компания за електрически домакински уреди, за която именно създава героя на Мафалда и чието име има сходен звуков състав с този на марката „Мансфилд“ (Mansfield).[10][4] Рекламната кампания така и не се реализира, което води до публикуването на първия разказ на Мафалда в „Леоплан“. Впоследствие се появява редовно в седмичното списание „Пример Плана“ (Primera Plana)[11], чийто директор е приятел на Кино. Между 1965 и 1967 г. излиза на страниците на вестник „Ел мундо“ (El Mundo). Скоро след излизането на първата сборна книга за Мафалда изданието е разпространено в Италия, Испания (където поради цензурата от епохата на Франко е поставена в категория „само за възрастни“), Португалия и много други страни.[12][13] Преведена е на 12 езика.

Мафалда е обрисувана като непочтително и несъобразяващо се с възприетите норми шестгодишно дете, което мрази фашизма, милитаризма и супата и обича Бийтълс. Чрез нея Кино се опитва да покаже света на възрастните, видян през очите на умно дете.[14][15] Приятелите ѝ персонифицират различни личности като несигурния, но ученолюбив Фелипе, клюкарката Сузанита, решителния, но глуповат Манолито, наивния Мигелито, остроумния бунтар Либертад и Гий – по-малкия брат на Мафалда. Героинята и сериалът са сравнявани с комиксите на Чарлс М. Шулц „Фъстъци“.[16]

Кино изоставя историята на Мафалда на 25 юни 1973 г., като заявява, че не му се е искало да започне да се повтаря. След години обаче казва, че решението му е било повлияно и от променящия се политически пейзаж в Латинска Америка: „Ако бях продължил да я рисувам, щяха да ме застрелят.“[14][17] След държавния преврат от 1976 г. в Аржентина Кино се премества в Милано, Италия, където продължава да създава хумористични страници.[18] Въпреки че никога не се връща към Мафалда и нейните приятели в оригиналния комиксов формат, той използва персонажа по различни специални поводи: за да илюстрира Декларацията за правата на детето за УНИЦЕФ (през 1977 г.)[19][20], за разяснителна кампания на Основния закон за правото на образование (Organic Law on the Right to Education, LODE) по поръчка на испанското правителство (през 1986 г.)[21] и за кампания за повишаване на осведомеността за COVID-19 (през 2020 г.)[22] През 1956 г. аржентинският продуцент Даниел Мало адаптира 260 серии комиксови рисунки на Мафалда в телевизионна продукция.[23]

През 2008 г. по инициатива на Мусео дел дибухо и ла илюстрасион (Музея на рисунката и илюстрацията) на метростанция Перу на Пласа де Майо в Буенос Айрес е изрисуван стенопис на Мафалда.[24] През 2009 г. Кино участва с оригинална творба на Мафалда, създадена за "Ел Мундо", в Двестагодишнината: 200 години графичен хумор, която Мусео дел дибухо и ла илюстрасион (Музея на рисунката и илюстрацията) представя в музея „Едуардо Сивори“ в Буенос Айрес.[4]

Късно творчество[редактиране | редактиране на кода]

Кино през 2004 г

Докато Мафалда продължава да се използва за кампании за правата на човека в различни краища на света, Кино се посвещава на писането на други комикси в редакторски стил, публикувани в Аржентина и в чужбина. От 1982 г. аржентинският вестник „Кларин“ (Clarín) публикува неговите карикатури всяка седмица.

Между 1986 и 1988 г. работи в сътрудничество с кубинския режисьор на анимационни филми Хуан Падрон, в резултат на което и с подкрепата на Институто Кубано дел арте е индустриас синематографикос (Кубински институт за филмово изкуство и индустрии) са създадени шестте анимационни филма „Киноскопио“ (Quinoscopio), всеки от които е с времетраене не повече от шест минути.[25] Падрон и Кино работят заедно отново през 1994 г., създавайки 104 късометражни анимационни филма за Мафалда. Кино се пенсионира през 2006 г. на 74-годишна възраст.[4]

Докато основна тема на Мафалда са децата и техните чисти, реалистични възгледи за света, по-късните му комикси представят обикновени хора с обикновени чувства.[26] Хуморът на Кино е определян като циничен по един характерен начин, като често обект на този хумор са елементи от реалния живот като брака, технологиите, властта и храната. Именно специфичният му хумор се разглежда като една от причините за неговия успех както в, така и отвъд Латинска Америка.[14] Неговите карикатури от 60-те и 70-те години на миналия век, посветени на aporteñado (със значението на човек, възприел начина на говорене или поведение, типичен за жителите на Буенос Айрес), са редактирани и преведени на 26 различни езика.[27] Те са събрани в множество томове от аржентинския издател „Едисионес де ла флор“ (Ediciones de la Flor) и са лесно достъпни за широката публика.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Кино се самоопределя като агностик.[28] Жени се за Алисия Коломбо през 1960 г.[9] В продължение на седем години – между 1976 и 1983 г. двамата живеят в изгнание в Милано, а след края на военната диктатура се връщат в Аржентина. Впоследствие разделя времето си между Буенос Айрес, Мадрид и Милано.[14] Двойката няма деца. През 2017 г. дегенеративната глаукома довежда до почти пълното му ослепяване.[29][30]

Колекции[редактиране | редактиране на кода]

Част от творчеството на Кино се намира в Библиотеката със специални колекции на университета Вандербилт и по-специално в колекцията Едуардо Розенцвайг Пейпърс.[31]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Идеите, с които работи, са едни от най-трудните и аз съм изумен от тяхното разнообразие и дълбочина. Освен това той знае как да рисува, и то по забавен начин. Мисля, че той е гигант.[32]

Чарлс М. Шулц

Кино печели множество международни награди и отличия през цялата си кариера. През 1982 г. е избран за карикатурист на годината от колеги карикатуристи по целия свят и два пъти печели наградата „Конекс“ за визуални изкуства.[33] През 1988 г. е обявен за виден гражданин на Мендоса.[4] През 2000 г. получава втората иберо-американска награда „Кеведос“ за графичен хумор.[34] През март 2014 г. е награден с Ордена на френския почетен легион[35], а два месеца по-късно е удостоен от националния конгрес на Аржентина с наградата за култура на името на сенатор Доминго Фаустино Сармиенто.[36][37]

През 2014 г., половин век след създаването на героя на Мафалда, е удостоен с Наградата на принцесата на Астурия като цялостно признание за работата му.[38] Наградата е връчена на Кино от испанския крал Фелипе VI на церемония в Овиедо, Испания, която се провежда на 24 октомври 2014 г.[39]

Площадът в квартал Colegiales в Буенос Айрес носи името на Малфада[40], а на името на самия Кино е наречен астероидът 27178 Кино, открит през януари 1999 г.[41][42]

На 17 юли 2022 г. Google отдава почит на Кино чрез художествена модификация на логото на търсачката – т.нар. „драскулка“, посветна на 90-годишнината от рождението му.[43]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Кино умира на 88-годишна възраст на 30 септември 2020 г. от инсулт.[4][44][45][46]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Виртуален международен нормативен архив, Посетен на 18 юли 2022 г..
  2. Knudde, Kjell. Quino. // Lambiek. Посетен на 30 September 2020. (на английски)
  3. Grijelmo, Álex. Muere Quino, creador de Mafalda y el dibujante más internacional del idioma español. // EL PAÍS. Посетен на 30 September 2020. (на испански)
  4. а б в г д е ж з Mercedes, Milligan. 'Mafalda' Creator Quino Dies Aged 88. // Animation Magazine. 30 September 2020. Посетен на 30 September 2020.
  5. Mitchell, Damon. Argentine cartoonist and creator of 'Mafalda' has sadly died.. // Euro Weekly News Spain. Посетен на 1 October 2020. (на британски английски)
  6. Quino: 'Leo chistes que dibujé hace 30 años que siguen de actualidad' | Andalucía. // Elmundo.es. Посетен на 10 April 2016.
  7. Mur, Robert. Muere Quino, el creador de Mafalda. // La Vanguardia. Посетен на 30 September 2020. (на испански)
  8. Visión: la revista latinoamericana. Т. 27. Casa Visión, 1964. Посетен на 1 October 2020.
  9. а б Quino. // Silent Satire. Посетен на 10 April 2016.
  10. Grijelmo, Álex. Muere Quino, creador de Mafalda y el dibujante más internacional del idioma español. // EL PAÍS. Посетен на 30 September 2020. (на испански)
  11. Luciana Palacios. Mafalda, a 50 years old little girl. // The Munich Eye. Посетен на 31 May 2015.
  12. Evita, Gardel, Maradona y...Mafalda | Cultura. // El Pais. 13 August 2007. Посетен на 10 April 2016.
  13. Quino, on the Funny Side of Freedom. // Посетен на 8 June 2009., The UNESCO Courier, interview with Lucía Iglesias Kuntz, June/July 2000, Retrieved 8 June 2009
  14. а б в г Quino, creator of Mafalda comic character, dies aged 88. // BBC News. 30 September 2020. Посетен на 30 September 2020.
  15. Argentine creator of Mafalda cartoon strip dies. // Bangkokpost. Посетен на 1 October 2020.
  16. Argentina's Quino, creator of 'Mafalda' comic, dies. // www.aljazeera.com. Посетен на 1 October 2020. (на английски)
  17. Paula Arenas. Quino: „Si no dejaba de pintar a Mafalda me pegaban un tiro“. // Посетен на 1 October 2020.
  18. Quino, Premio Príncipe de Asturias de Comunicación y Humanidades. // Fundación Principesa de Asturias.
  19. Declaración de los derechos del niño. // Archivo Museo de la Memoria y los Derechos Humanos.
  20. "Declaración de los Derechos del Niño" Архив на оригинала от 8 февруари 2011 в Wayback Machine., Amnesty International, Retrieved 7 June 2009
  21. Grijelmo, Álex. Muere Quino, creador de Mafalda y el dibujante más internacional del idioma español. // EL PAÍS. Посетен на 30 September 2020. (на испански)
  22. Abdala, Verónica. Cuarentena por coronavirus: diez ilustradores se suman a la campaña para cuidarnos. // Clarin. Посетен на 1 October 2020. (на испански)
  23. Press, Europa. Adiós a Quino, el legado del creador de Mafalda en cine y televisión. // Cultura Ocio. Посетен на 1 October 2020.
  24. Mafalda y los personajes de Quino llegaron al subte. // La Nacion. 20 November 2008. Посетен на 30 September 2020.
  25. Juan Padrón. // IMDb.com. Посетен на 8 June 2009.
  26. Calatrava, Almundena. Argentine cartoonist Quino, creator of 'Mafalda' comic, dies. // Associated Press. 30 September 2020. Посетен на 30 September 2020.
  27. Silva, Cynthia. Latinos mourn death of Quino, creator of „Mafalda“ cartoon. // NBC News, 30 September 2020. Посетен на 30 September 2020.
  28. Braceli, Rodolfo. Quino: A los argentinos les atrae el fútbol por la misma razón que no les atraen las cosas importantes. // Diario Uno. Посетен на 10 April 2016.
  29. Quino, el papá de Mafalda cumple 88 más enérgico que nunca. // Efecto Cocuyo. Посетен на 2020-10-07. (на английски)
  30. Staff, Forbes. Perfil: Quino, el hombre que recorrió el mundo de la mano de Mafalda • Forbes México. // Forbes México. Посетен на 2020-10-07. (на Mexican Spanish)
  31. Collections by Subject | Special Collections | Library | Vanderbilt University. // collections.library.vanderbilt.edu. Посетен на 2022-07-17.
  32. Comica Argentina: A Rich Culture Of Cartoons & Comics. // 2001-06-13. Архивиран от оригинала на 12 December 2019. Посетен на 2020-10-01.
  33. Baral, Susmita. Quino, Argentine Cartoonist, Receives Spain's 'Prince Of Asturias Award For Communication And Humanities' For Comic 'Mafalda'. // Latin Times. Посетен на 1 October 2020. (на английски)
  34. Premio Quevedos 2000: QUINO. // Premio Quevedos. Посетен на 30 September 2020.
  35. Bande dessinée. Quino, le père de Mafalda, reçoit la Légion d'honneur. // Ouest-france.fr. Посетен на 10 April 2016. (на френски)
  36. El Congreso distingue a Quino | Ministerio de Cultura – Presidencia de la Nación. // Cultura.gob.ar. Посетен на 10 April 2016. (на испански)
  37. Senado Argentina on Twitter: "[FOTO] Quino en el @SenadoArgentina al recibir la Mención de Honor „Senador Domingo Faustino Sarmiento“ ". // Twitter. Посетен на 10 April 2016.
  38. Mafalda's creator 'Quino' wins Prince of Asturias Award. // Buenos Aires Herald. Посетен на 31 May 2015.
  39. Ceremonia de entrega de los Premios 2014 (Photo gallery). // RTVE. Посетен на 30 September 2020.
  40. Con la presencia de Quino, se inauguró la plaza „Mafalda“. // Clarin. Посетен на 30 September 2020. (на испански)
  41. JPL Small-Body Database Browser. // ssd.jpl.nasa.gov. Посетен на 2020-10-01.
  42. IAU Minor Planet Center. // minorplanetcenter.net. Посетен на 2020-10-01.
  43. Quino's 90th Birthday в Google Doodle
  44. Murió Quino, el creador de Mafalda. // Pagina 12. Посетен на 30 September 2020.
  45. Argentine cartoonist Quino, creator of 'Mafalda' comic strip, dies. //
  46. Politi, Daniel. Quino, Creator of Beloved 'Mafalda' Cartoon, Dies at 88. // The New York Times. 5 October 2020.

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Quino“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​