Кирил Светогорски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кирил Светогорски
уругвайски музиколог и български морски офицер
Роден
Починал
Научна дейност
Област Педагогика, изкуствознание

Кирил Георгиев Светогорски е уругвайски музиколог и педагог – основател на Консерваторията в столицата, уругвайски и български музикант, български морски офицеркапитан III ранг, началник на Морското машинно училище във Варна през 1915-1919 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Кюстендил на 13/25 януари 1888 г. Учи във Военното училище в София и Военноморското училище в Санкт Петербург, което завършва с отличен успех. Получава покана за обяд в двореца на руския император Николай II. Придобива опит на учебния крайцерНадежда“ и миноносеца „Шумни“. От 1912 г. е възпитател в Морското училище във Варна, адютант на началника на флота и началник. Завеждащ е на класовете на учебната част. Началник е на мин. обект в Арсенала. Усилено работи за превръщането на училището във военноморско. Създава хор към Морското училище. След края на Първата световна война подава оставка и напуска армията (1918). За кратко се установява в Ново село, където живее на квартира в къщата на Флоро Дръндов. По негова идея се построява първото българско пристанище на река Дунав[1][2][3][4][5].

През 1921 г. заминава за кратко във Франция, а след това се установява в Уругвай. Свири на цигулка в оркестър и същевременно преподава музика в няколко училища в Монтевидео, като по този начин за първи път в Уругвай създава училищни хорове. Учредява Консерваторията в Монтевидео. През 1930 г. посещава Европа: Австрия, Германия, Франция и България. Извършва проучвания за музикалното образование в училищата. Описва впечатленията си в книгата „Енсайос“. Награден е със златен медал от Националния колеж „Джозе Варела“[1][2][3][4].

Кирил Светогорски почива на 6 декември 1948 г. в Монтевидео, Уругвай[1].

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

По-малките му братя му също са с военно образование – мичман ІІ ранг Димитър Светогорски завършва Морското училище и загива на борда на подводница при специализацията му в Германия през 1918 година, а поручик Асен Светогорски е офицер от Трудовата повинност.

Кирил Светогорски сключва брак с Райна Паница, но след Първата световна война се радзелят[2][3].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Юбилейни годишнини от българската морска история. // Военноморски музей. Посетен на 06.08.2013. (на български)
  2. а б в Къдринова, Къдринка. Внук на нашенски емигрант ни представя в Уругвай. // в. „Монитор“, 04.06.2005. Посетен на 06.08.2013. (на български)
  3. а б в Бондова, Светла. Бивш началник на морското училище във Варна дава идеята за пристанище в Ново село. // Българско национално радио, 11.06.2013. Посетен на 06.08.2013. (на български)
  4. а б 125 години от рождението на капитан-лейтенант Кирил Георгиев Светогорски (13/25) януари 1888 г. – 6 декември 1948 г.). // Сдружение „Национален морски музей“. Посетен на 06.08.2013. (на български)
  5. Лейт. Кирил Г. Светогорски. // Висше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“. Посетен на 06.08.2013.

Източници[редактиране | редактиране на кода]