Клане в Ески Джумая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Клане в Ески Джумая
Информация
Период 28 януари 1878
Място Ески Джумая, България
Резултат Масово избиване (клане) на мирно население
Страни в конфликта
Османска империя Цивилни българи-християни
Командири и лидери
Къзъли Юсуф
Кючук Али
Джун Ахмед
Сили
башибозук (нередовна войска) местното население
Жертви и загуби
? около 485 души

Клането в Ески Джумая е избиване на част от българското население в град Ески Джумая (дн. Търговище), извършено от османския башибозук дни преди Освобождението на града от османско владичество. Общият брой на жертвите е бил около 485 души.

Причина[редактиране | редактиране на кода]

С настъплението на руската армия на 27 януари 1878 г. събралите се от града и околни села турци започнали да се изселват с редовната турска армия към Шумен. В града останали някои от придошлите от селата турци, черкези и въоръжен под предводителството на Къзъли Юсуф, Кючук Али и Джун Ахмед, които подложили града.

Безчинства[редактиране | редактиране на кода]

Една част българи тръгнали към Шумен, но малцина стигнали дотам, повечето били избити. Убийства, кланета, издевателства и безчинства се вихрели в града и околностите му. Избити били цели семейства, заедно с децата – и родените, и тези, които били още в утробите на своите майки. Около 500 били човешките жертви, изклани без жал – повечето жени и невръстни деца. Чет нямали опозорените, ограбените, недоубитите. В града били запалени панаирът чаршията и българската „Срещна махала“. Изгорели заедно със стоката си около 400 дюкяна, 7 хана, 50-60 български и турски къщи, както и прочутата кула на градския часовник.

В книгата „Страданието на Българите“, издадена в Пловдив през 1889 г., се описва[1]:

...след като турците отдалечили от града семействата си, под предводителството на Къзили Юсуфа, Инджили Оглу Ахмеда, Кючук-Али Иджун Ахмеда с едно отделение войска и черкези, запалили чаршията и българската махала откъм десния бряг на дола Врана, впуснали се с пушки и голи ножове в ръце, мъчили за пари и изтезавали, жени безчестели, моми изнасилвали, на майки из ръцете деца грабили и на две ги разсичали, трудни жени разпаряли и рожбата им убивали, на старците ушите рязали, на някои с ножовете си очите извъртявали и най-после с пушка или нож ги умъртвявали.

Съпротива[редактиране | редактиране на кода]

Тези които не избрали бягството, с оръжие в ръка се събрали в отделни къщи със семействата си и се отбранявали. Най-добре организирана била защитата в старата махала Варош. Хаджи Илия х. Марков, предупреден от Замък Ефенди, че турците се готвят да бягат, накупил барут и патрони, и заедно със сина си подготвил голямо количество муниции. Щом започнали палежите, местните български първенци се събират в къщата на Васил Маньоолу, решавайки да свикат населението от цялата махала и да се защитават. Събрали се към 350-400 човека. Но не навсякъде отбраната имала успех – закланите, застреляни, обесени били много. Не била пощадена и църквата.

Освобождение на града[редактиране | редактиране на кода]

Виждайки безизходното положение, неколцина смели граждани, разделени на две групи, прехвърлили Балкана, търсейки руска помощ за града. Едната група – Пеньо Стоянов, Бандю Димитров, Геньо Димитров, Васил Стойков и Доси Тодоров, преминали край с. Разбойна и навлезли в Балкана през Боаза, минала край Вардун и приближила Осман пазар. Другата група, начело със Сава Севов и Стоян Митрев се озовала при русите, преминавайки през с. Божурка. Групата на Пеньо Стоянов била заловена от руски патрул и той докладвал на генерал-лейтенант Ернрот за трагичното положение на Ески Джумая.

Сформиран бил отряд под предводителството на руския полк. Карганов от 3 батальона на 43-ти пехотен охотински полк, сотня казаци и 2 оръдия. Частта незабавно се отправила към града и на 29 януари 1878 г. той бил освободен. На следващия ден, по решение на руското командване, 5 от заловените били осъдени и обесени публично заради деянията си.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]