Клод Франсоа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Клод Франсоа
Клод Франсоа през 1965
Клод Франсоа през 1965
Информация
Роден
Починал
Стил основно диско
Активни години 1962 – 1978
Уебсайт Официална страница
Страница в IMDb
Клод Франсоа в Общомедия

Клод Франсоа (на френски: Claude François) е френски певец от 1960-те и 1970-те. Той е автор на песента „Comme d'habitude,“ известна на английски като „My Way“ и популяризирана от Франк Синатра.

Кариерата му започва на 27 септември 1962 и до края на 2005 година са продадени 61 352 000 албума, от които 20 милиона във Франция. Автор е на 277 песни, от които 119 на други езици, бил е на сцена 1 188 пъти (между 18 декември 1962 и 24 февруари 1978), появява се 313 пъти по телевизията (във Франция, Белгия, Канада, Италия, Испания и Англия), бил е на корицата на 219 списания докато е жив и на 186 след смъртта си. За него са написани 73 книги.

Кратка биография[редактиране | редактиране на кода]

Начало на кариерата[редактиране | редактиране на кода]

Майка му е италианка, а баща му французин. Баща му е на работа, свързана със Суецкия канал, когато се ражда Клод. Майка му обича музиката, има талант и учи сина си да свири на пиано и цигулка. Той сам се научава да свири на барабани. Поради кризата на Суецкия канал от 1956, семейството се мести в Монако. Клод Франсоа започва да пее по нощните клубове на Лазурния бряг (Côte d'Azur) в края на 1950-те. Там той среща Джанет Улкут, английска танцьорка и двамата сключват брак през 1960 година.

На върха[редактиране | редактиране на кода]

Амбициозен и решен да успее на всяка цена, през 1961 година той се мести да живее в Париж заедно със семейството си. Първият голям успех идва с песента „Belles Belles Belles“, адаптирана версия на френски от песен на Евърли Брадърс (Everly Brothers). През 1964 година е първото му появяване в Олипмия (l'Olympia). На този концерт той пее песента „J'y pense et puis j'oublie“ посветена на раздялата с жена му Джанет, която го напуска през 1962 година заради Жилбер Беко. Когато се качва отново на сцената в тази концертна зала през 1966 година, появяването му е пълен триумф. След кратка любовна връзка с френската певица Франс Гал, той написва песента „Comme d'habitude“, станала популярна по цял свят в английската си версия „My way“ и изпълнявана от Франк Синатра и Елвис Пресли. Той среща Изабел Форе през 1967 година, която скоро става майка на двамата му сина (родени през 1968 и 1969). Неговата песен „Parce que je t'aime mon enfant“ е адаптирана на английски и изпълнявана от Елвис Пресли под заглавието „My Boy“. През 1972 година той се разделя с Изабел и започва връзка със София Куконен, която продължава 4 години.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

След като работи във Швейцария известно време, той се завръща в апартамента си в Париж на 11 март 1978 година, събота, за да участва в телевизионно предаване на другия ден. Докато се къпе във вана пълна с вода, той решава да завие електрическа крушка, която премига и е убит на място от токов удар. Неговата нелепа смърт на едва 39 години предизвиква съчувствие и тъга по цял свят.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Неговото пълно име е Клод Антоан Мари Франсоа. Има една сестра – Жозет Франсоа. Има две деца от Изабел Форе – Клод младши и Марк.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]