Коево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Коево
Kuzulu
— село —
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 423 m
Население (2002) 459 души

Коево (на турски: Kuzulu, Кузулу) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 12 километра северно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Коево е българско село в Лозенградска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Коево (Koevo) е село с 200 домакинства и 949 жители българи.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Коево живеят 95 български екзархийски семейства.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Коево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] Българското население на Коево се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година, когато селото остава в Турция.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Коево
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Тодоров, куриер на ВМОРО[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Стоянов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Стоянов, македоно-одрински опълченец, 2 и Нестроева рота на 8 костурска дружина[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Станков (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 и Нестроева рота на 8 костурска дружина[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 32-33.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 852.
  4. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 199, 415.
  5. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 668.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 639.