Колин Маккейб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Колин Маккейб
английски литературен теоретик
Колин Маккейб в Сохо, Лондон, 2007
Колин Маккейб в Сохо, Лондон, 2007

Роден
9 февруари 1949 г. (70 г.)
Научна дейност
Област Теория на литературата
Образование Кеймбриджки университет
Работил в Кеймбриджки университет
Питсбъргски университет

Уебсайт

Колин Маккейб (на английски: Colin Myles Joseph MacCabe; р. 9 февруари 1949) е английски литературовед, писател и филмов продуцент [1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Маккейб следва в Кеймбриджкия университет, където започва и академичната му кариера (1974 – 1981). През 1981 г. докато е още в началото на лекторската си кариера, скандалът с отказаната му хабилитация в Кеймбридж, заради несъгласието му с ръководството, които са били традиционалисти (конфликтът се разгръща в отделните крила на университета между традиционалисти и модернисти), относно преподаването на структурализъм, става причина за публичната му известност.[2][3][4][5] Маккейб става професор по английска литература в Университета на Страчклайд в Глазгоу (1981 – 85). След това става професор по англицистика в Питсбъргския университет в САЩ (1986 – 2001) и старши професор по англицистика и кинознание там (2002-). Гост-професор в университета на Ексетър (1998 – 2006). Гост-професор по англицистика и хуманитарни науки в Колежа Бъркбек на Лондонския университет (1992 – 2006).

Автор е на влиятелни книги върху Джеймс Джойс, Жан-Люк Годар и проблеми на реториката в киното и литературата. Главен редактор е на сп. Critical Quarterly (1987-).[6]

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Авторски книги[редактиране | редактиране на кода]

  • James Joyce and the Revolution of the Word (Джеймс Джойс и революцията на думата). 1979.
  • Godard: Images, Sounds, Politics (Годар: Образите, звуците, политиката). Palgrave Macmillan, 1980, 176 p.
  • Tracking the Signifier: Theoretical Essays on Film, Linguistics, Literature (Проследявайки означаващото: Теоретически есета по кинознание, лингвистика и литературознание). Minneapolis: University of Minnesota Press, 1985, 152 p.
  • Diary of a Young Soul Rebel (Дневник на младия бунтар). British Film Institute, 1991, 256 p. (заедно с Исак Жулиен)
  • Performance (Пърформансът). British Film Institute, 1998, 87 p.
  • The Eloquence of the Vulgar: Language, Cinema and the Politics of Culture (Красноречието на вулгарното: Езикът, киното и културната политика). British Film Institute, 1999, 193 p.
  • Godard: A Portrait of the Artist at Seventy (Годар: Портрет на художника на 70). Bloomsbury Publishing PLC, 2003.
  • T.S. Eliot (Т. С. Елиът). 2006, 128 p.
  • The Butcher Boy (Ireland into Film) (Момчето на касапина: Ирландия в киното). Cork University Press, 2007, 76 p.

Редакция и съставителство[редактиране | редактиране на кода]

  • The Talking Cure: Essays in Psychoanalysis and Language (Логотерапията: Есета по психоанализа и лингвистика). Palgrave Macmillan, 1981.
  • James Joyce: New Perspectives (Джеймс Джойс: Нови перспективи). Indiana University Press, 1982, 198 p.
  • Signs of the Times: Introductory Readings in Textual Semiotics (Знаци на времето: Въвеждащи прочити по текстуална семиотика)
  • The BBC and Public Sector Broadcasting (Би Би Си и публичният сектор в ефира). 1986.
  • High Theory/Low Culture: Analysing Popular Television and Film (Висока теория/Ниска култура: Анализирайки популярната телевизия и кино). Manchester University Press, 1986, 192 p.
  • Futures for English (Бъдещето на англицистиката). 1987.
  • The Linguistics of Writing (Лингвистика на текста). 1988.
  • Who is Andy Warhol (Кой е Анди Уорхол). 1997.
  • Stalin on Linguistics and Other Essays (Сталин за езикознанието и други есета. Palgrave Macmillan, 2002, 288 p. (заедно с Виктория Ротшилд).
  • True to the Spirit: Film Adaptation and the Question of Fidelity (Вярно на духа на оригинала: Филмовите адаптации и въпросът за точността). Oxford: Oxford University Press, 2011, 264 р. (заедно с Рик Уорнър и Катлийн Мъри).

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнителен продуцент

  • 1986 – Караваджо на режисьора Дерек Джармън
  • 1988 – On the Black Hill
  • 1988 – Distant Voices, Still Lives на режисьора Терънс Дейвис
  • 1989 – Venus Peter
  • 1991 – Young Soul Rebels
  • 1992 – The Long Day Closes
  • 1996 – Le complot d'Aristote

Продуцент

  • 1989 – Меланхолия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Биография на проф. Колин Маккейб на сайта на Debrett's
  2. ((en)) Colin MacCabe, „A tale of two theories“, New Statesman, 26 септември 2011.
  3. ((en)) Newsweek, февруари 16 (1981), стр. 95; виж също Philip Lewis, „The Post-Structualist Condition“, Diacritics 12:1 (1982): 2 – 24, стр. 2.
  4. ((en)) Sir Frank Kermode , The Telegraph, 18 август 2010
  5. Уточнението на Маккейб, че това е всъщност постструктуралистка критика на структурализма само усложнява допълнително нещата, вж. ((en)) Raman Selden, Peter Widdowson, A Reader's Guide to Contemporary Literary Theory, University Press of Kentucky, 1993, стр. 2
  6. ((en)) Critical Quarterly

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]