Колич Ивановски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Колич Ивановски
български революционер
Колич и Леце Ивановски
Колич и Леце Ивановски

Роден
Починал
15 май 1931 г. (62 г.)

Никола (Колич) Ивановски е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Колич Ивановски е роден на 24 септември 1868 година в град Крушево, тогава в Османската империя. Баща му Иван Атанасов е борец за българска църковна независимост в Крушево. По професия Колич Ивановски и братята му Георги, Лецо и Велко са дюлгери. През 1880 година участва в заверата на Ангел Церанец. През 1896 година се жени и същевременно се присъединява като куриер към градския революционен комитет на ВМОРО, основан година по-рано от Павел Христов. През 1902 година е арестуван и лежи за кратко в Битолския затвор, заради афера започната от Кола Михайлов, убит по-късно от терориста Вангю Пене (Ганга). На 19 юли 1903 година Колич и Леце Ивановски се укриват в гръцката църква „Свети Никола“ в Крушево и на следващия ден отварят отвътре църквата за пристигналите четници от ВМОРО, които обявяват началото на Илинденско-преображенското въстание и превземат града. След това Колич и Леце се присъединяват към четата на Иван Наумов – Алябака. През 1904 година Колич и Леце участват във възстановяването на организацията в района, а през 1905 година Колич участва в градската терористична група. Прави няколко опита да убие гръцкия служител Лаксос Марко, убит по-късно от Васил Настев.

По-късно емигрира в България, където е дългогодишен член на Илинденската организация и Съюза на македонските емигрантски организации. Умира на 15 май 1931 година в София[1].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илюстрация Илинден, 1931, бр. 37, стр.9-12
     Портал „Македония“         Портал „Македония