Командване на Сухопътни войски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Командването на Сухопътни войски (КСВ) е орган на Министерството на народната отбрана.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 18 септември 1973 г. с решение № 553 на Политбюро на ЦК на БКП и на заповед № 00136 от 21 септември 1973 г. на министъра на народната отбрана се формира Командване на Сухопътните войски. От 1 октомври 1973 г. започва да функционира с военнопощенски номер 15000. С министерска заповед № УК 520 от 22 септември Христо Добрев е назначен за заместник-министър на народната отбрана и командващ Сухопътните войски[1]. Командващ на Сухопътните войски по правило е първия заместник-министър на народната отбрана. Организационната му структура се състои от Командване, канцелария, политически управление, Щаб със съответните управления и самостоятелни отдели, тил, органи на въоръжението и техниките, както и управления и самостоятелни отдели на пряко подчинение на командващия[2]. Отделно към командването функционира и Военен съвет. На 1 октомври 1978 г. военнопощенския му номер е сменен на 22450. През 1996 г. е реорганизирано в Главен щаб на Сухопътните войски.

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността:

Началници на щаба[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността:

Началници на Управление „Ракетни войски и артилерия“ (1973 – 1995)[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността:

Началници на Разузнавателно управление (РУ-КСВ)[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността:

  • полковник (ген.-майор от 1974) Иван Узунов – 9 октомври 1973 – 1978
  • полковник (ген.-майор от 1983) Тодор Тодоров – 1978-ноември 1987
  • полковник Ангел Кацаров – ноември 1987 – 2 август 1991
  • полковник Кольо Матеев – 2 август 1991 – 10 септември 1992
  • полковник (ген.-майор от 1997) Тодор Милев – 10 септември 1992 – 6 март 2000 г. (от 1996 г. началник на РУ в Главния щаб на Сухопътните войски)

Началници на Оперативно управление[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Баев, Й. (2019). История на българското военно разузнаване. Том 2, с.133
  2. ДВИА-9, Фонд 2783