Комуникация по електрическата мрежа

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Комуникация по електрическата мрежа (на английски: Power-line communication (PLC)) е начин за телекомуникация по съществуваща електрическа инсталация за пренос и разпределение на електроенергия. .

За целта са разработени различни системи и технологии за различните приложения, но основният принцип е съчетаването на аналогов или цифров сигнал със стандартния променлив ток с честота 50 или 60Hz. Приложенията варират широко: от домашна автоматизация до свързване с Интернет. PLC има два варианта: BPL (на английски: Broadband over Power Lines) – широколентово предаване на данни по ел. мрежа – осигуряващо скорости до 500 Мбит/с, и NPL (на английски: Narrowband over Power Lines – тяснолентово предаване на данни със значително по-малки скорости до 1 Мбит/с. Повечето PLC технологии са ограничени само до един тип кабели (например, кабелите в помещенията на една сграда), но други работят с по-широк обхват (например, разпределителната мрежа до сградата и вътрешната сградна инсталация). Обикновено разпространението на сигнала се ограничава от наличието на трансформатори, което е пречка за образуването на много големи мрежи. В различните ситуации се използват различни скорости на пренос на данни и работни честоти.

Както и при безжичните комуникации и тук има все още нерешени редица сложни технически проблеми, например високочестотните смущения, които отдавна вълнуват радиолюбителите.[1]

dLAN650, съвременен адаптер devolo, съчетаващ електрически контакт и LAN кабел за пренос на данни до 600 Mbps[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 г. ITU-T приема окончателно стандарт G.hn за високоскоростна връзка (скорост на предаване до 2 Gbit/s) за домашни компютърни мрежи, осъществявана по четири вида вече съществуващи мрежи: електрическа мрежа, коаксиален кабел, телефонна линия и оптичен кабел[3].

Принцип на работа[редактиране | редактиране на кода]

PLN използва съществуващата електрическа инсталация в ролята на LAN кабели, за да носи сигнали и данни. Може да бъде средство за разширяване на съществуваща мрежа без добавяне на нови кабели.[4]

Например, един компютър може да бъде свързан към рутера, както следва: адаптерът е свързан към рутера на съществуваща кабелна локална мрежа чрез мрежовия порт. Вторият адаптер се свързва към Ethernet съвместимо устройство, като компютър. Когато и двата адаптера са включени в своите контакти, те имат достъп до електрическата инсталация между двата контакта. Към това не се добавя ново окабеляване, тъй като двата адаптера при всеки случай трябва да се свържат към електрическата мрежа, за да работят.

Електрическата линия за електропотребление се превръща в линия за данни с помощта на наслагване на малки по амплитуда сигнали на информационния сигнал. Тъй като електроенергията е с честота 50 или 60 Hz, данните трябва да се предават с честота най-малко 3 KHz, за да се избегнат смущения.[5] Сложността се състои в това, че кабелите в сградата обикновено не са защитени (екранирани), затова могат да действат като антена и да прихващат и излъчват радиовълни, което води до интерференция при потребителите на една и съща честота. В много страни такова предаване е незаконно. Но в САЩ това е изключение, позволявайки сигнали с малка мощност да се предават по незащитени кабели, стига инсталацията да не е предназначена за радиоразпръскване в ефир.[6][7]

Използването на PLC има много предимства пред обикновена безжична връзка, но качеството на интернет връзката ще зависи от качеството на вътрешната електрическа инсталация. Неправилно поставени кабели и ключове може да повлияе неблагоприятно върху производителността, и може да доведе до прекъсвания.[8]

Видове PLC[редактиране | редактиране на кода]

PLC могат да бъдат групирани като narrow band и broadband [9], също така известни като нискочестотни и високочестотни. Те могат да бъдат групирани също като системи с постоянен или променлив ток.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ARRL Strengthens the Case for Mandatory BPL Notching // News release. American Amateur Radio League, 2 декември 2010. Посетен на 24 ноември 2011.
  2. dLAN® 650+ // devolo. Посетен на 9 април 2014.
  3. United Nations ITU-T's G.hn Approved as Global Standard for Wired Home Networking // Marketwire. Посетен на 7 март 2019. (на английски)
  4. Home networking explained, part 7: Power line connections // CNET. Посетен на 8 март 2016.
  5. Powerline Communications (PLC) – Telecom ABC // www.telecomabc.com. Посетен на 8 март 2016.
  6. Power Line Communications for Smart Grid Applications. 2013. DOI:10.1155/2013/712376. 712376. с. 1 – 16.
  7. PLC Electromagnetic Compatibility Regulations // MIMO Power Line Communications: Narrow and Broadband Standards, EMC, and Advanced Processing. CRC Press, February 2014. ISBN 9781466557529. DOI:10.1201/b16540-9. с. 169 – 186.
  8. Possible problems with PLC
  9. What is Power Line Communication? | EE Times // EETimes. Посетен на 5 март 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Power-line communication в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​