Направо към съдържанието

Константин Минов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин Минов
Константин Миновић
сърбомански духовник

Роден
1868 г.
Починал
14 ноември 1905 г. (37 г.)
Кожле, Османска империя

Религияправославие

Константин (Кочо) Минов[1] (на сръбски: Константин Миновић или Konstantin Minović, Константин Минович) е македонски сърбоманин, сръбски учител, а по-късно духовник в Македония, активен деец на Сръбската пропаганда в областта в началото на XX век.[2]

Надгробната плоча на Константин Минов в скопската църква „Свети Спас“ (вдясно)

Константин Минович е роден около 1868 година[3] в Скопие.[2] Получава образование в български училища и в осемдесетте години на XIX век става български учител в родния си град.[2]

В 1893 година Сръбското консулство в Скопие с много усилия успява да отдели от гръцката патриаршеска община около 14 български къщи и 10 влашки, привлича и уволнения поради лошо поведение Минов и формира сръбска община в Скопие.[1] Според сръбски източници напуска българското училище, тъй като смята, че народът трябва да се върне към старото предекзархийско национално съзнаниие – сръбското.[2] След като сърбите получават право да отварят училища в Косовския вилает, Минов става сръбски учител и работи в много селища, включително в голямото църногорско сърбоманско село Кучевища.[2]

По време на така наречената Байряшка афера в Скопие в 1896 година, когато български комити окачват знаме със смъртна присъда на султан Абдул Хамид II, след намеса на българския митрополит Синесий Скопски, османските власти осъждат Минов на 101 години заточение в Бодрум кале, но с помощта на сръбските дипломати след една година е освободен.[2]

В 1899 година става сръбски свещеник и е енорийски свещеник първо в „Свети Спас“, а след това в Кочани и Никодин и най-накрая в скопското село Кожле. Заради сърбоманската му дейност Вътрешната македоно-одринска революционна организация му издава смъртна присъда. Макар и да разбира, че е в черния списък на българските комити, Минов не напуска свещеническия си пост.[2]

Убит е от скопските българи на 11 ноември 1905 година. Погребан е в двора на скопската църква „Свети Спас“.[4][2]

  1. а б Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, том II. София, Наука и изкуство, 1970. с. 177.
  2. а б в г д е ж з Станић, Миле, Михаило Г. Ристић. Свештеници са којима сам радио // Вардарски зборник 1. Београд, 1999. с. 83-85.
  3. В 1905 година е на 37 години.
  4. Проф. Овчаров, Николай. В Скопие бранят българското име // вестник „Стандарт“, 23 май 2009. Архивиран от оригинала на 2014-02-03. Посетен на 1 февруари 2014 г.