Константин Трънка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин Трънка
български юрист и дипломат
Роден
1895 г.
Починал
1963 г. (68 г.)
Семейство
БащаКарл Трънка
Братя/сестриАна Трънка-Огнянова
Любен Трънка
Адам Трънка
Карл-Петър Трънка
СъпругаМария Трънка
Други родниниКарл Огнянов (племенник)

Константин Карл Трънка е български юрист и дипломат.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1895 г. в София. Произхожда от видно сливенско семейство (по майчина линия), в дома на дядо му и баба му Димитър и Кортеза Панови Васил Левски е бил на Коледа 1871 г. Майка му Мария Панова, учителка, при освобождението на Сливен поднася хляб и сол на руските войски и точно тогава се запознава с инж. Карл Трънка – чех, доброволец в руските пионерни войски, за когото после се омъжва. Той участва в построяването на голяма част от железопътните линии в България. Мария и Карл Трънка имат 7 деца – една дъщеря, Ана, и шестима сина – Карл, Адам, Владимир, Константин, Любен и Кирил.[2]

Семейство Трънка. Константин – детето на първия ред вдясно

От 1912 до 1915 г. учи в Париж, където завършва право. Участва в Първата световна война като офицерски кандидат, адютант в щаба на 1-во артилерийско отделение в 5-и артилерийски полк. За бойни отличия при боевете в Добруджа е награден с военен орден „За храброст“, IV степен.[3] От 1919 г. е прокурор в Софийския окръжен съд. Той е частен секретар на Александър Стамболийски. В периода 1920 – 1923 г. е първи секретар и управляващ българската легация в Париж. От 1925 до 1932 г. е главен секретар в Института за висши аграрни науки в Париж, а от 1943 до 1947 г. е главен секретар на българските публицисти. Умира през 1963 г. в София.[1]

Женен е за журналистката и общественичка Мария Трънка.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Карл Трънка
(1853 – 1923)
 
Мария Панова
(1858 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Адам Трънка
(1878 – 1946)
 
Иван Огнянов
(1878 – 1929)
 
Ана Трънка-Огнянова
(1881 – 1921)
 
Карл-Петър Трънка
(1882 – 1954)
 
Любен Трънка
(1898 – 1964)
 
Константин Трънка
(1895 – 1963)
 
Мария Лещова
(1895 – 1956)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангелина Василева
(1917 – 2005)
 
Карл Огнянов
(1916 – 1987)
 
 
 
 
 
 
 
Карл Трънка
(1934 – 2006)
 
 

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Семеен фонд Трънка (1853 – 1963) // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 19 септември 2021 г.
  2. Огнянова, Ангелина Гр. Дневник за Карли. Памет за проф. д-р Карл Огнянов. София, Зодиак-ВН, 1992, с. 18.
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 104, л. 99