Костас Манолас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of Greece.svg Костас Манолас
CSKA-Roma (4).jpg
Лична информация
Роден 14 юни 1991 г. (28 г.)
Наксос, Flag of Greece.svg Гърция
Ръст 189 см
Пост Защитник
Настоящ отбор
Отбор Flag of Italy.svg Рома
Номер 44
Договор до 30 юни 2022 г.
Юношески отбори
2003–2007
2007–2009
Flag of Greece.svg Панаксиакос
Flag of Greece.svg Трасивулос
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2008–2009
2009–2012
2012–2014
2014–
Flag of Greece.svg Трасивулос
Flag of Greece.svg АЕК Атина
Flag of Greece.svg Олимпиакос
Flag of Italy.svg Рома
6
66
49
146
(0)
(3)
(4)
(6)
Национален отбор²
2009–2011
2013–
Flag of Greece.svg Гърция до 21 г.
Flag of Greece.svg Гърция
5
39
(0)
(1)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 28 януари 2019.
2. Информацията е актуална към 28 януари 2019.
Костас Манолас в Общомедия

Костас Манолас (на гръцки: Κώστας Μανωλάς) е гръцки футболист, защитник, който играе за Рома.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 2007 г. Костас Манолас тренира в школата на Трасивулос. През 2009 г. изиграва 6 мача в първенството на Гърция за основния отбор на Трасивулос. В края на сезона, клубът му изпада от Суперлигата, а Манолас преминава в АЕК Атина, подписвайки 3-годишен договор. Дебютът на футболиста в новия клуб е на 13 март 2010 г. в мач срещу клуба на Кавала. Общо за първия си сезон в АЕК изиграва 10 мача в гръцкото първенство и отбелязва 1 гол.

През сезон 2010/11 Манолас успява да се превърне в основен играч на АЕК, изигравайки общо 36 мача и отбелязвайки 3 гола, а на 30 април 2011 г. печели първия си трофей - Купата на Гърция.

Успешното начало на сезон 2011/12 привлича вниманието на английски клубове като Евертън, Нюкасъл Юнайтед, Блекбърн Роувърс, Уигън Атлетик и Уест Хем.[1] Манолас обаче продължава кариерата си в Олимпиакос, един от гигантите на гръцкия футбол, където играе два сезона.

На 26 август 2014 г. преминава в италианския клуб Рома за 13 милиона евро. Клубът сключва 5-годишен договор до 30 юни 2019 г. През четирите сезона, Манолас става титулярен защитник на отбора, а по-късно и лидер на защитата на "джалоросите", играл в повече от 140 мача в Серия А.

През юни 2017 г. се появяват слухове за евентуален трансфер на Манолас в руския Зенит Санкт Петербург, но той се проваля - играчът не е доволен от предложението да си преобразува заплатата в рубли.[2]

На 2 декември 2017 г. удължава договора си до 30 юни 2022 г.[3]

На 4 април 2018 г. в първи мач от четвъртфиналите на Шампионската лига с испанския клуб Барселона, Манолас си вкарва автогол, а отборът му губи с резултат 1:4. Въпреки това, на 10 април, във втория мач отбелязва за 2:0 от ъглов удар. В резултат на това Рома, след две срещи (1:4, 3:0), успява да достигне до полуфинал в Шампионската лига за първи път от 34 години.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Костас е племенник на бившият гръцки футболист и легенда на АЕК Атина Стелиос Манолас.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Отборни[редактиране | редактиране на кода]

АЕК Атина

Олимпиакос

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

  • Топ 50 футболисти на УЕФА: 2018[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bailey, Graeme. Toffees sweet on Manolas. // Sky Sports, 24 декември 2011. Архив на оригинала от 10 септември 2012. Посетен на 31 януари 2012. (на английски)
  2. «Зенит» отказался от трансфера Маноласа
  3. Manolas rinnova fino al 2022. // Sito ufficiale dell'AS Roma, 2.12.2017. Посетен на 8 декември 2017. (на италиански)
  4. UEFA nominate Manolas for ‘Team of the Year’
     Портал „Футбол“         Портал „Футбол    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Манолас, Костас“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.