Крайтове

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Крайтове
AB 052 Banded Krait.JPG
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Аспидови (Elapidae)
род:Крайтове (Bungarus)
Научно наименование
Daudin, 1803 г.
Крайтове в Общомедия
[ редактиране ]

Крайтовете (Bungarus) са род змии от семейтво Аспидови (Elapidae).

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Индонезия, Филипини, Малайски и Сиамски п-ови, Индустан, Шри Ланка, Южен и Югоизточен Китай, Бирма, Тайланд, Пакистан. Обитава влажни гори и джунгли, плантации, ниви, оризища, пасища и др. Често се среща в предградията на много азиатски градове.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Различните видове на дължина достигат 0,6 – 1,5 (1,8) m. Лентовият крайт е най-дълъг 2 – 2,5 m. На цвят са черни, тъмнокафяви, червеникави змии с бели, жълти до оранжеви пръстени, които обикалят тялото, което обикновено има триъгълно сечение. Има чисто черни екземпляри. Силно отровни змии (особено Малайският и Цейлонският крайт). Отровата е невротоксична, отровните зъби са предни. Ако не се предприемат мерки над половината от ухапванията са с фатален изход. Заедно с Усойницата на Ръсъл и Индийската кобра, те са главна причина за смъртоносните ухапвания от змии в югоизточна Азия.

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Водят наземен, главно нощен начин на живот. Хранят се с други змии, жаби, гущери, гризачи, рядко птици. При някои видове се наблюдава канибализъм (Малайски, Черен крайт). Плуват добре. Според вида женската снася между 3 и 15 яйца.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Tweedie The Snakes of Malaya. Singapore 1957