Кратовско благотворително братство
| Кратовско благотворително братство „Йосиф Даскалов“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | обществена организация |
| Основана | 1898 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | София, България |
| Езици | български |
Кратовското благотворително братство „Йосиф Даскалов“ е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от региона на Кратово, съществувала в българската столица София от края на XIX век.
История
[редактиране | редактиране на кода]Дружеството е основано през 1898 година в София. Има собствен кръгъл печат.[1]
През Балканската война доброволци от братството се включват във Втора скопска дружина на Македоно-одринското опълчение.[2]
На Учредителния събор на македонските бежански братства от 28 ноември 1918 година до 1 януари 1919 година като делегати от братството участват генерал Симеон Добревски и Павел Шатев.[3] Делегат от Кратовското братство на Обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година е Славчо Абазов.[4]
На 17 януари 1926 година е избрано настоятелство на братството в състав Стефан Бидиков (председател), Димитър Антонов (подпредседател), Страхил Коцев (секретар касиер), съветници са Ал. Гърчев и Стойчо Иванов. В контролната комисия влизат Страхил Топуков, Александър Анастасов и Викенти Абазов.[5] На 18 януари на извънредно събрание е приет новият устав на братството. То има знаме от червен атлас, от едната страна е изобразено Кратовското дефиле, а от другата със златни букви е извезано „Кратовско благотворително братство“. Патронният празник е денят на „Свети Георги Кратовски“. През 1926 година се създава Кратовско женско благотворително дружество, като подема инициатива за събиране на архивни материали, снимки и документи за написване на история на Кратово и околията. Междувременно по тяхна инициатива в Царибродския квартал на София улица е именувана „Кратово“. През 1936 година настоятелството на братството се съставя от Станимир Топуков, Стефан Бидиков, Викенти Даскалов, Златко Николов, Васил Ангелов, Викенти Абазов, Тодор Иванов, Владимир Фудулов, Димитър Антонов и Никола Янков. На 3 май 1938 година е избрано ново настоятелство в състав Станимир Топуков (председател), Стефан Бидиков (подпредседател), Викенти Даскалов (секретар), Златко Николов (касиер), Васил Ангелов и Викенти Абазов са членове. В контролната комисия влизат Владимир Фудулов (председател), Димитър Антонов и Никола Янков (членове).[6]
В 1941 година Станимир Топуков е председател на братството, а негов заместник е Стефан Бидиков.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 569.
- ↑ Забравената война (продължение) // focus-news.net. Посетен на 19.5.2022.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ IV (144). София, СМЕО, 22 януари 1926. с. 3.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 569 – 571.
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
