Кукуряк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за растението. За селото в Южна България вижте Кукуряк (село).

Кукуряк
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
разред:Лютикоцветни (Ranunculales)
семейство:Лютикови (Ranunculaceae)
триб:Helleboreae
род:Кукуряк (Helleborus)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Кукуряк в Общомедия
[ редактиране ]

Кукурякът (Helleborus) е род диви и градински цветя от семейство Лютикови (Ranunculaceae), разпространени в Европа и Средна Азия.

Кукуряците са група малки многогодишници, които са популярни и се отглеждат от дълбока древност, често се споменават в различни легенди. Присъстват още в древногръцката и римската литература, а в средновековието са масово култивирани като лечебни растения – срещат се огромни колонии покрай изоставени и рушащи се манастири. Кукурякът съдържа голяма група алкалоиди – амотиди, част от които са отровни при поглъщане в големи количества. Тези алкалоиди, извлечени от растенията, и до днес се използват в хомеопатията и народната медицина.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Хелеборусът все повече набира популярност като градинско растение, а най-голямото предимство на този вид е фактът, че цъфти през зимата – от декември до март. Кукурякът също е наричан коледна роза, но има и сортове с цъфтеж през април-май.

Основно се делят на две големи групи – стъблени и безстъблени видове, отделно има разработени и много модерни сортове кукуряк, преобладаващи предимно от безстъблената група.

Отглеждане[редактиране | редактиране на кода]

Кукуряците са крайно непретенциозни растения и са лесни за отглеждане. Издържат и на пълна сянка, но малко сутрешно или следобедно слънце значително подобрява цъфтежа. Не са капризни в изискванията си към почвите, но предпочитат да са богати и добре дренирани. Силно издръжливи са на суша, но виреят добре и в по-влажни условия. Трудно се размножават – семената се нуждаят от поне от година за да покълнат, дават много големи отклонения от родителските форми, а вегетативното деление на туфата е непрактично, тъй като бавно нарастват и формират колонии. Затова основно се практикува тъканно размножаване. От зона 6 нагоре са вечнозелени растения, но е добре през пролетта старите листа да се изрязват, за да може по-добре да се види цъфтежът.