Куява Радинович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Куява Радинович (на босненски: Kujava Radinović) е босненска кралица от 1399 дo 1404 г. и по-късно отново от 1409 до 1415 г. по време на брака си с крал Остоя Котроманич. Тя е втора негова съпруга след развода му с първата му жена Витаца.[1] Куява е дъщеря на босненския бан Радин Ябланич и сключвайки брак с нея, крал Остоя разчитал да получи подкрепата на рода Раденовичи, известни също и като Павловичи.

Куява се споменава за първи път като кралица в документ от 5 февруари 1399 г.[2]. Кралският двор по това време пребивава в крепостта Бобовац и там Куява живее заедно със съпруга си и сина им Стефан Остоич. Когато през 1404 г. крал Остоя е свален от престола и принуден да търси спасение в Унгария, Куява заедно със сина им остана в Босна. През 1409 г. Остоя е възстановен на трона и се признава за васал на унгарския крал Сигизмунд Люксембургски.[3]

Бракът на Остоя Котроманич и Куява започва да се разпада през 1415 г., когато княз Павле Раденович, брат или братовчед на Куява,[4] е убит при заговор, начело на който стои Остоя. На следващата година умира херцог Хървое Вукчич, оставяйки вдовицата си Елена Нелипчич с голям брой владения и богатства.[5] Възползвайки се от предоставилата се възможност, Остоя изгонва съпругата си и се оженва за богатата вдовица, заграбвайки земите на Хървое Вукчич. Участието на Остоя Котроманич в заговора и убийството на Павле Раденович е остро осъдено от съвета на болярите, а Мавро Орбини твърди, че и синът му Стефан Остоич се настройва срещу баща си заради отношението към майка му и женитбата с Елена Нелипчич.

През 1418 г. Остоя Котроманич умира и Стефан Остоич е избран за нов крал, което превръща Куява в много влиятелна личност, тъй като де факто тя управлява заедно със сина си. Краткото царуване на Стефан Остоич е белязано от многобройните конфликти между майка му и Елена Нелипчич, които са прекратени едва когато Стефан хвърля в затвора Елена през лятото на 1419 г. Елена умира през 1422 г. при неизяснени обстоятелства.

През 1420 г. Стефан Остоя е детрониран в полза на Твъртко II и скоро след това (около 1422 г.) умира. Куява търси отмъщение за свалянето от власт на сина си затова плете заговор с някои дубровнишки велможи[6], но усилията им да наложат на трона Вук Банич, предполагаем неин кралски роднина, не се увенчават с успех. През март 1423 г. Твъртко II изпраща гневно писмо до дубровнишките власти, че позволили на Вук Банич да се свърже с леля си Куява докато самият Вук отрича да е влизал във връзка с нея. Дубровнишките власти се опитват да я помирят с Твъртко, а също така я подпомагат финансово.[7] През 1426 г. Куява все още продължава да заговорничи като тайно си разменя писма с Вук Банич, но влиянието ѝ все повече намалява. След като уреждат отношенията ѝ с Твъртко, дубровнишките магистрати отказват да ѝ изплащат по-нататъшна финансова помощ.[8]

Смята се, че Куява е погребана в параклис в Бобовац, където през 60-те години на 20 век при археологически разкопки са открити тленните останки на трима души в малка гробница. Предполага се, че става въпрос за Куява, Остоя Котроманич и сина им Стефан Остоя.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fine 2007
  2. Euzebije Fermendžin, Acta Bosnae potissimum ecclesiastica cum insertis editorum documentorum regestis ab anno 925 usque ad annum 1752, Academia Scientiarum et Artium Slavorum Meridionalium, 1892
  3. Pavao Anđelić, Bobovac i kraljeva Sutjeska: stolna mjesta bosanskih vladara u XIV i XV stoljeću, Veselin Masleša, 1973
  4. Fine 1994
  5. Fine 1994.
  6. Živković 1981, p. 103.
  7. Živković 1981, p. 104
  8. Živković 1981, p. 117.