Лари Еванс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Лари Еванс
Larry Evans
Информация
Държава Флаг на САЩ САЩ
Роден
Починал
15 ноември 2010 г. (78 г.)
Звание гросмайстор (1957)
Лари Еванс в Общомедия

Лари Мелвин Еванс (на английски: Larry Melvyn Evans) е американски шахматист и журналист. Той е победител или съпобедител в американското първенство по шахмат пет пъти и в откритото първенство на САЩ четири пъти.

Шахматна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Еванс е роден в Манхатън на 22 март 1932 г. На 14 години поделя 4-5 място в първенството на шахматен клуб „Маршал“. На следващата година печели първенството безапелационно, ставайки най-младия шампион в турнира до това време. Той също завършва наравно с втория в американското юношеско първенство, което води до статия в септемврийското издание от 1947 г. на „Chess Review“ (буквално преведено: „Шахматно ревю“). На 16 години участва на първото си американско първенство, поделяйки осмата позиция.[1] През 1949 г. Еванс завършва заедно с Артур Бизгуйер на американското юношеско първенство. На осемнайдесетгодишна възраст спечелва първенството на щата Ню Йорк, както и златен медал от шахматната олимпиада в Дубровник през 1950 г. По-късно рекордът му от 90% успеваемост (осем победи и две ремита) на шеста дъска, завършва наровно с този на Рабар от Югославия за най-добър резултат от цялата олимпиада.[2] През 1951 г. спечелва първото си американско първенство, пред Самуел Решевски, който заема 3-4 м. на световното първенство през 1948 г.[3] Еванс печели втория си шампионат на следващата година, след като печели мача за титлата срещу Херман Щайнер.[4] Той спечелва националното първенство още три пъти - през 1961-62, 1967-68 и 1980 г., последният заедно с Уолтър Браун и Лари Кристиянсен.[5][6][7]

Международната федерация по шахмат награждава Еванс със званията международен майстор през 1952 г. и международен гросмайстор през 1957 г. През 1956 г. държавният департамен на САЩ го назначава за „шахматен посланик“.

Еванс се представя добре на много американски турнири по време на 1960-те и 1970-те, но неговите пътувания зад граница до международни турнири са рядкост и по-малко успешни. Той печели американското открито първенство през 1951, 1952, 1954 (в класирането поделя първата позиция с Артуро Помар, но печели еднолично титлата след тайбрек) и заедно с Уолтър Браун през 1971 г. Той също печели първия международен турнир Лон Пайн през 1971 г.[8] Представя САЩ на осем олимпиади в период от двайдесет и шест години, спечелвайки златен (1950), сребърен (1958) и бронзов (1976) индивидуален медал, както и отборно злато (1976) и сребро (1966).[9][10][11]

Неговите най-добри резултати на чуждестранна земя включват две победи на Откритото първенство на Канада, Монреал (1956) и Кингстън (1966). През 1975 г. поделя 1-2 м. на международния турнир „Portimao“ в Португалия.[12] и 2-3 м. със световния шампион Тигран Петросян, зад Ян Хайн Донър във Венеция (1967).[13] Единственото му участие за световната титла по шахмат приключва с разочароващото 14-то място (10 т. от 23 партии) на междузоналния турнир в Амстердам през 1964 г.[14]

Той никога повече не влиза в кръга за светновната титла, но съсредоточава силите си в подпомагането на сънародника си Боби Фишер за спечелването на световната титла. Той е секундант на Фишер в турнира на кандидатите водещ до световното първенство през 1972 г. срещу Борис Спаски, въпреки че Еванс не заема тази длъжност на самия мач за титлата, поради разногласие с Фишер.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. William Lombardy and David Daniels, U.S. Championship Chess, David McKay, 1975, pp. 33-36. ISBN 0-679-13042-X.
  2. Árpád Főldeák, Chess Olympiads 1927-1968, Dover Publications, 1979, pp. 181, 183. ISBN 0-486-23733-8.
  3. William Lombardy and David Daniels, U.S. Championship Chess, David McKay, 1975, pp. 37-39. ISBN 0-679-13042-X.
  4. William Lombardy and David Daniels, U.S. Championship Chess, David McKay, 1975, p. 40. ISBN 0-679-13042-X.
  5. William Lombardy and David Daniels, U.S. Championship Chess, David McKay, 1975, pp. 54-56, 69-71. ISBN 0-679-13042-X.
  6. Chess Informant, Volume 30, Šahovski Informator, 1981, p. 290.
  7. Larry Christiansen, 1980 U.S. Championship, Chess Enterprises, Inc., 1980, pp. 6, 108. ISBN 0-931462-09-6.
  8. John Grefe and Dennis Waterman, The Best of Lone Pine: The Louis D. Statham Chess Tournaments 1971-1980, R.H.M. Press, 1981, pp. 38, 42. ISBN 0-89058-049-9.
  9. Árpád Főldeák, Chess Olympiads 1927-1968, Dover Publications, 1979, pp. 181-83, 198-202, 264-69, 311-15, 358-64, 383-89. ISBN 0-486-23733-8.
  10. R.D. Keene and D.N.L. Levy, Siegen Chess Olympiad, CHESS Ltd., 1970, p. 214.
  11. R.D. Keene and D.N.L. Levy, Haifa Chess Olympiad 1976, The Chess Player, 1977, pp. 63-78.
  12. Chess Informant, Šahovski Informator, Volume 20, 1976, p. 263.
  13. Chess Informant, Šahovski Informator, Volume 4, 1968, p. 282.
  14. B.M. Kazic, International Championship Chess: A Complete Record of FIDE Events, 1974, pp. 167-68. ISBN 0-273-07078-9.