Направо към съдържанието

Либуше Моникова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Либуше Моникова
Libuše Moníková
-
Родена30 август 1945 г.
Починала12 януари 1998 г. (52 г.)
Професияписател
Националност Чехия
Активен период1980 – 1998
Жанрдрама, исторически роман
Направлениепостмодернизъм
НаградиМедал „За заслуги“, ІІ степен, Чехия
„Франц Кафка“

СъпругМихаел Херцог (1970 – 1998)
Либуше Моникова в Общомедия

Либуше Моникова (на чешки: Libuše Moníková) е чешка университетска преподавателка и писателка на произведения в жанра драма и исторически роман. Пише на немски език.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Либуше Моникова е родена на 30 август 1945 г. в Прага, Чехословакия. Има сестра и двама братя. Израства в пражкия квартал „Дейнице“. Въпреки че иска да бъде филмов режисьор, под влиянието на учителя си по немски в гимназията, в периода 1963 – 1968 г. следва английска и немска филология в Карловия университет. Благодарение на дипломната си работа на тема за адаптацията на Брехт на Шекспировата пиеса „Кориолан“, получава едногодишна стипендия през 1968 г. от университета в Гьотинген. През 1970 г. защитава докторска степен.

В Западна Германия се запознава с бъдещия си съпруг и на 28 септември 1970 г. се омъжва за германският студент Михаел Херцог. След смъртта на майка си и инвазията на военните сили на Варшавския договор и последвалите политически репресии, през 1971 г. напуска окончателно Чехословакия и емигрира в Гьотинген, Германия, където живее със съпруга си.

Работи като преподавателка в университета в Касел, а от 1977 г. в университета в Бремен. В периода 1978 – 1981 г. работи като учителка. От 1981 г. е писателка на свободна практика, първо в Бремен, след това в Берлин.

Започва да пише на немски език едва по време на престоя си в Германия. Повлияна от творбите на Франц Кафка, Хорхе Луис Борхес и Арно Шмит, нейните произведения включват фантастични и митични елементи, и са оформени от спомени от пражките години, опита при потушаването на Пражката пролет и изгнанието.

От 1988 г. е член на (Западната) Берлинската академия на изкуствата. В периода 1991 – 1996 г. е член на ПЕН клуба на Федерална република Германия, който напуска заради асоциацията с ПЕН клуба на Източна Германия. От 1993 г. е член на Германската академия за език и поезия в Дармщат.

През 1987 г. получава наградата „Алфред Дьоблин“ за романа „Фасадата“. През 1989 г. е удостоена с Международната литературна награда „Франц Кафка“. През 1991 г. е удостоена с Международната литературна награда „Аделберт фон Шамисо“. През 1992 г. получава Берлинската литературна награда и |Бременската литературна награда за „Treibeis“. През 1995 г. получава наградата “Розвита“. През 1997 г. е удостоена от президента Вацлав Хавел с медала „Ян Масарик“ и с Медал „За заслуги“, ІІ степен. Същата година получава и Федерален орден за заслуги на Федерална република Германия.

Либуше Моникова умира на 12 януари 1998 г. в Берлин, Германия. Погребана е в старото гробище „Свети Матеус“ в квартал „Шьонеберг“ на Берлин, в близост до гробовете на братя Грим и активистката за правата на жените Мина Кауер.

Грабът на Либуше Моникова в Берлин
  • Eine Schädigung – Újma (1981)
  • Pavane für eine verstorbene Infantin – Pavana za zemřelou infantku (1983)
  • Die Fassade – Fasáda (1987)
  • Tetom und Tuba Tetom a Tuba (1987)
  • Schloß, Aleph, Wunschtorte – Eseje o Kafkovi (1990)
  • Unter Menschenfressern (1990)
  • Treibeis – Ledová tříšť (1992)
  • Prager Fenster – Pražské okno (1994)
  • Verklärte Nacht – Zjasněná noc (1996)
  • Der Taumel Závrať (2000)

Книги за Либуше Моникова

[редактиране | редактиране на кода]
  • Libuse Monikova in Memoriam (2005) – от Бриджид Хейнс и Лин Марвен
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Libuše Moníková в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​