Лицева опора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Лицеви опори)

Лицевите опори (на английски: push-ups) са често срещано физическо упражнение извършващо се в хоризонтално положение, чрез повдигане и спускане на тялото с помощта на ръцете. Упражнението е насочено основно към натоварване мускулите на гръдния кош, ръцете и раменния пояс, но се поддържа от редица други мускулни групи.[1]

Лицевите опори са основно упражнение, използвано при обучение в атлетиката, физическото възпитание и при военната физическа подготовка. Те също са често срещана форма на наказание използвана в армията, училищния спорт и някои бойни изкуства.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Английският термин за „лицеви опори“, пуш-ъпс (push-ups), в Америка е използван за първи път между 1905 г. и 1910 г., докато първите записи в британската преса са между 1945 г. и 1950 г.[2][3]

Техника на изпълнение[редактиране | редактиране на кода]

За изпълнение на лицеви опори е необходимо да се легне на пода с лице към земята, ръцете са изпънати напред, леко пред раменете, пръстите са разперени и сочат напред. Петите са събрани, тялото е изпънато, а главата е леко изправена напред.

Упражнението се извършва на две части – спускане надолу и избутване нагоре. При спускане лактите се огъват, докато горната част на ръцете стане успоредна на пода. Следва избутане нагоре, чрез бавно изпъване на ръцете в лактите и връщане в изходна позиция. Всичко това се счита за една лицева опора.

Чрез промяна на позицията на тялото може да се концентрира натоварването върху определени мускули.

Участващи мускули[редактиране | редактиране на кода]

Основните мускули, които участват при това упражнение са тези на гърдите и трицепсите, но при изпълнението се натоварват почти всички останали мускули – от рамената до пръстите на краката. Упражнението натоварва главно големия гръден мускул, коремните мускули, трицепса, предната част на делтовидния мускул, предния зъбчат мускул и клюно-мишничният мускул.

Разновидности[редактиране | редактиране на кода]

D и (dand), известен още като индуски бутон. Това е най-основната версия, подобна на тази, използвана от Брус Лий, който го посочи като котешки стреч.[4]

Освен стандартните лицеви опори съществуват много други варианти на изпълнение, в т.ч. лицеви опори на колена, с широко разтворени или тясно разположени ръце, с една ръка, с повдигнати крака, с отскачане, с отскок и завъртане на 360 градуса, от планч и т.н. При повечето разновидности човек би следвало да повдига около 65% от собственото си тегло.

Световният рекорд за лицеви опори върху свити юмруци принадлежи на пакистанеца Саед Мохамед и възлиза на 2175 повторения, направени за един час[5].

D и (Dand)

D и, известен още като индуски бутон, е разновидност, която динамично работи ядрото на телата.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Push-up // acefitness.org. American Council on Exercise. Посетен на 24 март 2011. (на английски)
  2. Random House Unabridged Dictionary, Random House. push-up // Dictionary.com, 2015. Посетен на 27 юли 2015. (на английски)
  3. Oxford Dictionaries, Oxford University Press. press-up // Oxforddictionaries.com, 2006. Посетен на 27 юли 2015. (на английски)[неработеща препратка]
  4. Lee, Bruce, 'Preliminaries' in The Tao of Jeet Kune Do, California: Ohara Publications, 1975, p.29
  5. Most knuckle push ups in one hour, Guinness world records // Посетен на 10 септември 2016.
  6. Mujumdar D.C., The Encyclopedia of Indian Physical Culture, 1950, p.460, plate 131