Луиза Асланян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луиза Асланян
Լուիզա Ասլանեան
Louise Aslanian (Las).jpg
Родена
Починала
30 януари 1945 г. (38 г.)

Етнос арменци
Националност  Армения
Партия Френска комунистическа партия (1936 г.)
Псевдоним Լաս
Семейство
Съпруг Арпиар Асланян (1923 – 1945)
Луиза Асланян в Общомедия

Луиза Асланян (на арменски: Լուիզա Ասլանեան) е френско-арменска поетеса, деятелка на комунистическото движение и антифашистка активистка, писателка, романистка и видна фигура във френската съпротива.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство и образование[редактиране | редактиране на кода]

Луиза Асланян на 6 години

Родена е на 5 май 1904 г. в Тебриз, Иран, в арменското семейство на Срапион Григорян и Мария (по баща Шахбазян). Завършва основно училище в Тебриз и след това продължава обучението си в руска гимназия в Тифлис. Проявява своята литературна дарба в училище, като пише лирически стихотворения, прави литературни преводи от руски и френски. Асланян започва да свири на пиано от ранна възраст. След завръщането си в Тебриз, през 1923 г. тя се омъжва за адвоката Арпиар Асланян.

Живот във Франция[редактиране | редактиране на кода]

Луиза и Арпиар асланци във Франция

През 1923 г. двойката се мести в Париж, вземайки със себе си Мания и Аршалуйс (съответно майката и сестрата на Луиза). В Париж Асланян искала да продължи музикалното си образование със свирене на пиано, но поради липса на пари трябва да се откаже от мечтата си. Вместо това тя отива във факултета по литература в Сорбоната. В Париж тя участва активно в работата на арменско-френското писателско дружество, работи във вестници, придобива познанства в литературните среди и използва псевдонима „ЛАС“.

В средата на двадесетте години тя публикува няколко разказа във френско-арменската преса: „Колекция от монети“, „Продавач на желязо вино“, „Блатото“ и др. През 1928 г. издава сборника с разкази „Хан“.

През 1935 г. излиза сборникът ѝ с разкази „Отвъд границата“, в два тома.[1]

През 1936 г. Асланян се присъединява към Френската комунистическа партия и започва да си сътрудничи с арменския вестник „Манукян“ . Работила е и във вестник „Нов живот“. През същата година тя публикува романа си „Пътят на съмнението“ в два тома[2] (издаден също след смъртта на Асланян през 1959 г. в Ереван).

През 1937 г. тя става председател на Комитета за помощ на Армения, както и председател на Съюза на арменските жени в Париж. Асланян е член на Съюза на арменските писатели Франция.[3]

Френска съпротива[редактиране | редактиране на кода]

Луиза Асланян на мост във Франция. Една от последните ѝ снимки преди ареста (24 юли 1944 г.)

След като нацистите окупират Франция, тя се присъединява към френската съпротива през 1940 г. Тя открива женската дивизия на френската съпротива и отговаря за арменската съпротива в Северна Франция.[4] Асланян има връзки с други активисти на Съпротивата: Мисак Манучиян, Мелине Манучиян, Арпен Тавитян, Айк Дпирян, Шаг Татурян и други. Във френската съпротива Асланян е наричан „Мадлен“.[3] По време на Съпротивата тя преподава математика и шах на младия Шарл Азнавур.

Арест, концентрационен лагер, смърт[редактиране | редактиране на кода]

На 26 юли 1944 г. е арестувана във Франция от нацистите. Арестът е извършен пред семейството и съседите в резиденцията им. Отведена е в затвора „Фреснес“. Дневниците и ръкописите ѝ са отнети и унищожени.[5]

На 15 август 1944 г. е отведена от Тулуза в Бухенвалд. По-късно Луиза е откарана в Равенсбрюк, вероятно на 1 септември 1944 г.[6] Присвоен ѝ е лагерен номер 57440. На 4 септември 1944 г. Луиза е преместена на работа във фабричния лагер в околностите на Лайпциг, сателитен лагер към Бухенвалд. Там тя е регистрирана под номер 4460. Има архивни сведения относно присъствието на Асланян в лагера Stalag IV-E.[7]

Докато е в концентрационните лагери, Асланян пише стихотворението „Горцаранум“ („Растението“) и недовършеното стихотворение „Мала“ (съкращение от 4 имена на скъпи за нея: „М“ – мама Мания; „А“ – сестра Аршалуйс; „Л“ – тя, Луиз; „A“ – съпруг, Арпиар).[8] Стихотворението е запазено благодарение на нейни приятели: Никол Риц и Лиз Лондон.[9]

На 27 януари 1945 г. Луиза е върната в „Равенсбрюк“, където умира 3 дни по-късно при неизвестни обстоятелства. На 15 февруари 1945 г. съпругът ѝ Арпиар е убит в лагера „Дора-Мителбау“.[10]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пътят на съмнението“ (1936)[2]

Приказки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Колекция от монети“ (1920)
  • „Продавачът на желязно вино“ (1920)
  • „блатото“ (1920-те)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Хан“ (1928)
  • „Отвъд границата“ (1935)[1]

Стихове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Във фабриката“ (1944 – 1945)
  • „Мала“ (1944 – 1945)

Исторически произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Историята на съпротивата“ (през 1940-те) – Счита се, че ръкописът е унищожен от Гестапо през 1944 – 1945 г.
  • „Падането на Париж“ (през 1940-те) – Счита се, че ръкописът е унищожен от Гестапо през 1944 – 1945 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((fr)) Collection of stories „Beyond the line“ in the catalog of the National Library of France
  2. а б ((fr)) Novel „The Way of the Doubt“ in the catalogue of the national library of France
  3. а б ((ru)) «Galstyan, K. S. „Fragments of the participation of Armenians in Europe in the Second world war“ Special issue of the journal „Հայկական բանակ“, май 2005 г., p. 134 – 135»
  4. ((fr)) Résistance. l’Affiche rouge Henri Karayan: „Notre groupe était l’incarnation d’une Europe“ L’Humanité, 21 февруари 2004 г.
  5. ((hy)) Vosgerichian D. „Memories of the Armenian franc tireur“, Publishing house „G. Donikian & Fils“, Beirut, 1974, p. 28
  6. ((fr)) „Le LIVRE-MEMORIAL des déportés de France arrêtés par mesure de répression et dans certains cas par mesure de persécution 1940 – 1945“, Tome I, Fondation pour la mémoire de la déportation, „Tirésias“, Paris, 2004, p.105 – 108
  7. ((de)) Im Archiv des Internationalen Suchdienstes (ITS) in Bad Arolsen (KL Ravensbrück: Ordner 2, Bl. 157, Namensliste v. 4.9.1944; Ordner 6, Namensliste v. 1.2.1945; Ordner 7, Namensliste v. 9.10.1944; KL Buchenwald: Ordner 265, Bl. 177 (Rs), Namensliste v. 26.10.1944; Ordner 274, Bl. 25, Namensliste v. 17.2.1945.)
  8. Manouchian M. „Manouchian: A Prisoner Of Freedom“, Publishing house „Aras“, Istanbul, 2010, pp. 114 – 115. // Архивиран от оригинала. Посетен на 17 March 2018.
  9. ((fr)) Didier Daenickx, «Missak», Perrin, 2009, ISBN 978-2-266-20025-7, p.170
  10. ((fr)) List of the memory Fund of the deported
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Louise Aslanian“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​