Направо към съдържанието

Луиза Борджия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луиза Борджия
Louise Borgia
италиано-френска благородничка
Родена
Починала
1553 г. (52 г.)
Управление
Период12 март 15071548
ПредшественикЧезаре Борджия
НаследникДиан дьо Поатие
Други титлигосподарка на Шалю
Герб
Семейство
РодБорджия
БащаЧезаре Борджия

Луиза Борджия д'Албре дьо Шатийон-Лимож (на италиански: Luisa Borgia d'Albret de Châtillon-Limoges; на френски: Louise Borgia), наречена Луиз дьо Валантиноа (на френски: Louise de Valentinois; * 17 май 1500, Кралство Франция; † 1553, замък на Бюсе, Кралство Франция), е италианска и френска благородничка, suo jure херцогиня на Валентиноа и господарка на Шалю.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Чезаре Борджия, баща на Луиза Борджия

Луиза е единствената законна дъщеря на Чезаре Борджия (* 1475, † 1507), бивш кардинал, както и херцог на Валантиноа, на Романя и на Урбино, граф на Диоа, принц на Андрия и Венафро, господар на Имола, Форли, Бертиноро и др., гонфалониер на Църквата и генерален капитан на Светата църква, от съпругата му Шарлот д'Албре (* 1480, † 1514), сестрата на краля на Навара Жан III Наварски.[1] Нейни баба и дядо по бащина линия са папа Александър VI (Родриго Борджия) и метресата му Ваноца Катанеи, а по майчина – Ален I д'Албре, господар на Албре, господар на Фльоранс и Гор, виконт на Тартас, граф на Гор, граф на Дрьо и граф на Кастр, и Франсоаз дьо Шатийон-Лимож, виконтеса на Лимож, графиня на Перигор, господарка на Авен и на Шалю.

Има поне единадесет полубратя и полусестри, родени от извънбрачните връзки на баща ѝ.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

На 12 март 1507 г. баща ѝ Чезаре е убит при обсадата на Виана в служба на своя чичо по майчина линия, крал Жан III Наварски. Луиза, като негова единствена наследница, наследява suo jure херцогството на Валантиноа. Майка ѝ действа като регентка до смъртта си на 11 март 1514 г., когато Луиза е почти на 14 г. Тогава Луиза я наследява suo jure като господарка на Шалю.[2]

На 2-годишна възраст Луиза е сгодена за Федерико II Гонзага, бъдещ херцог на Мантуа, син на Франческо II Гонзага и Изабела д'Есте.[3] Споразумението има за цел да разреши споровете между двамата родители. Сватбата обаче не се състои поради смъртта на папа Александър VI на 18 август 1503 г.

Замъкът на Бюсе

Луиза се омъжва за първия си съпруг Луи II дьо Ла Тремуй, губернатор на Бургундия, на 7 април 1517 г. Той умира в битката при Павия на 24 февруари 1525 г., оставяйки я вдовица на 24 г.

Тя се омъжва за втория си съпруг Филип дьо Бурбон, барон на Бурбон-Бюсе, на 3 февруари 1530 г. Двойката установява своята резиденция в замъка на Бюсе, където Луиза извършва много ремонти, включително покрита галерия на приземния етаж и друга в източното крило.[4]

Умира в замъка на Бюсе през 1553 г.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

Луи II дьо Ла Тремуй,
1-ви съпруг
Клод дьо Бурбон, син на Луиз

Омъжва се два пътиː

∞ 1. 7 април 1517 за Луи II дьо Ла Тремуй (* 20 или 29 септември 1460, Бомиер, † 24 февруари 1525, Павия), виконт на Туар, губернатор на Бургундия, по-голям от нея с почти 40 г., от когото няма деца.

∞ 2. 3 февруари 1530 за Филип дьо Бурбон-Бюсе (* 1499, † 1557), господар на Бюсе, от когото има четири сина и две дъщериː

  • Клод дьо Бурбон-Бюсе (* 18 октомври 1531, замък на Бюсе, † 1588), барон и после граф на Бюсе, барон на Пюягю и на Шалю , ∞ 1564 за Маргьорит дьо Ларошфуко, от която има деца.
  • Маргьорит дьо Бурбон-Бюсе (* 10 октомври 1532, † 8 септември 1591), ∞ за Жан дьо Пиер-Бюфиер, барон на Понтарион, от когото няма деца
  • Анри дьо Бурбон-Бюсе (* 1533, † 1534)
  • Катрин дьо Бурбон-Бюсе (* 14 октомври 1534)
  • Жан дьо Бурбон-Бюсе (* 2 септември 1537), владетел на Ла Мот-Фьои, ∞ за Юхарист дьо ла Брос-Морле, от която има деца.
  • Жером дьо Бурбон-Бюсе (* 19 октомври 1543, † пр. 1619), господар на Монте, ∞ за Жана дьо Рола. Бракът беше бездетен.

От първородния ѝ син Клод произлизат настоящите законни потомци на Чезаре Борджия, като граф Шарл дьо Бурбон-Бюсе, принц Сикст-Анри дьо Бурбон-Парма, Луи Александър Андро дьо Ланжерон, Александър дьо Богарне и френската актриса Ирен дьо Малмон (с псевдоним Джина Палерме).[5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Charles Cawley, Medieval Lands, Albret
  • Leo van de Pas. Worldroots, Descendants of Robert de France, Count of Clermont-en-Beauvaisis
  • Ivan Cloulas, I Borgia, Salerno editrice, Roma, 1989
  • Gustave Schlumberger, Charlotte d'Albret, Plon, Paris, 1913

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Charles Cawley, Medieval Lands, Albret
  2. Cloulas
  3. Treccani.it. Federico II Gonzaga.
  4. History of Chateau de Busset, www.Busset.com
  5. van de Pas
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Luisa Borgia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​