Любен Желязков
Облик
| Любен Желязков | |
| Роден | 24 декември 1912 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Националност | българин |
| Уебсайт | |
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 24 декември 1912 г. в Малко Търново.
През 1934 г. дебютира в Драматичен театър – Бургас. Актьор е в театър „Нов свят“, Художествен театър, Русенски градски театър, Варненски общински театър, Народен театър.[1]
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „Кирил и Методий“ I ст.
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Свещен пламък“ (Съмърсет Моъм) – Колин
- „Покойник“ (Бранислав Нушич) – Альоша
- „Ученикът на дявола“ (Бърнард Шоу) – Ричард
- „Иванко“ (Марин Друмев) – Иванко
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Страстната неделя“ (1978) (от Павел Павлов, реж. Павел Павлов)
- „Севилският бръснар“ (1974) (от Пиер дьо Бомарше) - Нотариус
- „Смърт сутринта“ (1973) (Клаус Айдман)
- „Скъперникът“ (1972) (Молиер)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 1984 | Малкият Содом | |||
| 1982 | Най-тежкият грях | |||
| 1981 | Капитан Петко войвода | 12 | (в 5-а серия) | |
| 1977 | Петимата от PMC | 5 | (в 1 серия: III) | |
| 1976 | Над Сантяго вали – (Il pleut sur Santiago) | България / Франция | ||
| 1967 – 1974 | Произшествие на сляпата улица | 6 | адвокат и колега на Стоименов (в III серия: „Самопризнание“ - 1974) | |
| 1971 | Няма нищо по-хубаво от лошото време | |||
| 1971 | Соколова нива | |||
| 1970 | Цитаделата отговори | |||
| 1969-1971 | На всеки километър | 26 | (в 5-а серия „Насрещни влакове“-1969) | |
| 1969 | Цар Иван Шишман | |||
| 1967 | Отклонение | приятелят от кафенето | ||
| 1967 | Най-дългата нощ | |||
| 1962 | Царска милост | |||
| 1960 | Дом на две улици | Токмачев | ||
| 1946 | Огнена диря | Боян Стремски | ||
| 1946 | Борба за щастие | композитора | ||
| 1944 | Росица | Добри | ||
| 1943 | Ива самодива – (незавършен) | България / Унгария | Павел | |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 175. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012.