Марин Друмев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марин Друмев
български генерал
ВойнаБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
23 март 1956 г. (87 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Марин Друмев Друмев е български офицер, генерал-майор

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Марин Друмев е роден на 27 август 1868 г. в Русе. Завършва Военното училище през 1889 г. Службата му започва във 2-ри артилерийски полк. През 1902 г. завършва Военна академия в Санкт Петербург.[1] Между 1900 и 1910 г. командва рота в Шуменския крепостен батальон. По-късно служи в 5 артилерийски полк и Артилерийската инспекция. По време на Балканската война командва отделение при обсадата на Одрин. От 1914 г. е командир на първо отделение от четвърти артилерийски полк. В периода 1915 – 1918 г. е командир на четиринадесети артилерийски полк. По-късно служи в 17 артилерийски полк и обратно в 14-и артилерийски полк. Между 20 януари 1921 и 9 юни 1923 е инспектор на артилерията в българската армия. Излиза в запас на 9 юни 1923 г. Награждаван е с орден „За храброст“, III степен, 2 клас и IV степен, 1 и 2 клас; орден „Св. Александър“, III степен, орден „За заслуга“, немския орден „Железен кръст“, II клас; Австро-унгарски орден „За заслуга“, III клас и турски орден „Железен полумесец“[2].

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-майор Марин Друмев е женен и има 1 дете.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Друмев, М., Боевете южно от с. Хума от 1.IX.1917 г. до 31.V.1917 г. и действията на артилерията, Военна библиотека №24, Печатница на Армейския военно-издателски фондъ, 1924
  • Друмев, М., История на Видинския укрепен пункт 1891 – 1920
  • Друмев, М., Сборник от задачи по стрелбата на артилерията

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 292.