Любомир Милчев – Денди
| Любомир Милчев | |
|---|---|
| български писател и общественик | |
| Роден | |
|
|
|
| Националност |
 България |
| Професия | общественик, писател |
| Псевдоним | Денди |
| Литература | |
| Период | 1995 - |
| Жанрове | мемоари, хумор |
Любомир Илиев Милчев е български общественик и писател. Известен е с прозвището си Денди.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Денди е роден в град Дупница. Отраства в Перник.
През 1988 г. завършва специалностите „Културология“ и „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира докторантура в Германия в университета в Бохум и в университета в Хайделберг.[1] Бил е главен редактор на културно–информационния справочник за София – „Градът“.[2]
Автор е на над 15 книги. Първата му книга е сборникът с разкази „Проглеждането на гледката“. През 1996 г. е водещ в предаването на „Кодак“ на БНТ – „Семеен албум“. През 2000 г. издава втората си книга – „Далматинецътъ Марципанъ“.[3]
През 2004 г. организира бала на фондацията „Българско национално наследство“. Води различни рубрики, както модни, така и светски за български издания. Заради своята популярност участва в редица предавания, като „Сблъсък“, „Искрено и лично“, „Вот на доверие“, и други.
През 2006 г. участва в предаването „Вип Брадър“. През 2013 г. Денди отново влиза в реалити формата, като се класира на трето място.
През 2015 г. участва в реалити-шоуто „Звездни стажанти“.
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
- Проглеждането на гледката : Из скромния опит на един съгледвач : Разкази (1995)
- Далматинецътъ Марципанъ : Декоративенъ мемоаръ въ черно и бяло апропо, съ трийсетина най-чудесни за гледание светливи картини на фотографическото заведение на г-нъ Борисъ Мисирковъ (2000)
- Вещи и обнищвания в литературата : Лит. антиквариат; Две студии върху проблема за антикварната вещ в литературата (2001) – съдържа: „Братовчедът Понс“ на Балзак или старата перука на колекционерството; „Завръщане на Брайдсхед“ на Ивлин Уо – монстранца, картини и мече
- Комедиантите : Фарсове и водевили : и дори...tableau vivant (2004)
- „Любовникът на лейди Чатърли“ и благоприличието на нетрагичното : Покрайлитературни събития (2006)
- Спекулативно-поетически разглеждания на времето у късния Хайдегер : Консеквенции на коинциденция (2008)
- Приемът : moralité; Kapuzinergruft : символ-верую на неведомия (2010)
- Светлописи : есета върху избрани фотографии (2010)
- София Енигма-Стигма : разгледни блуждания из града (2011)
- Последният портрет на маркеза Казати : шармантна фантасмагория с много сребърни подноси и... триумф, дори, на осуетена събитийност (2013)
- Тайни на софийския царски дворец : възпоменателен тур (2013)
- Между comme il faut и faux pas : добрият маниер в съвети за джентлемени (2014)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|