Любомир Милчев – Денди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любомир Милчев – Денди
български журналист и писател
Роден
16 септември 1963 г.
Починал
27 март 2022 г. (58 г.)

НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Учил вСофийски университет
Работил вжурналист, писател
Литература
ПсевдонимДенди
Период1995 – 2022
Жанроверазказ, публицистика

Любомир Илиев Милчев е български журналист, телевизионен водещ, колумнист и писател. Известен е с прозвището си Денди, наричан е в медиите „светски хроникьор“ и „светски лъв“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Денди е роден на 16 септември 1963 година в град Станке Димитров. Семейството му се премества в Перник (където отраства), после в София.

През 1988 г. завършва специалностите „Културология“ и „Българска филология“ в Софийския университет „Климент Охридски“. По време на докторантура специализира в Хайделбергския университет и университета в Бохум, Германия.[1] Бил е главен редактор на културно–информационния справочник за София „Градът“.[2]

Автор е на над 15 книги. Първата му книга е сборникът с разкази „Проглеждането на гледката“. През 1996 г. е водещ в предаването „Семеен албум“ на „Кодак“ по БНТ. През 2000 г. издава втората си книга – „Далматинецътъ Марципанъ“.[3]

През 2004 г. организира бал на фондация „Българско национално наследство“.

Води рубрики – както модни, така и светски, за български издания. Заради своята популярност участва в редица предавания – „Сблъсък“, „Искрено и лично“, „Вот на доверие“ и други.

През 2006 г. участва в предаването „Вип Брадър[4]; отново влиза в него и се класира на 3-то място през 2013 г.[5] Участва в реалити шоуто „Звездни стажанти“ през 2015 г.[6]

След нанесен му побой през февруари 2022 година е намерен в безпомощно състояние в апартамента си в близост до църквата „Св. Георги“ в София и поставен в медикаментозна кома.[7][8]

На 27 март 2022 г. в 6:30 сутринта Денди умира в софийската болница „Св. Анна“.[9][10]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Проглеждането на гледката : Из скромния опит на един съгледвач : Разкази (1995)
  • Далматинецътъ Марципанъ : Декоративенъ мемоаръ въ черно и бяло апропо, съ трийсетина най-чудесни за гледание светливи картини на фотографическото заведение на г-нъ Борисъ Мисирковъ (2000)[11]
  • Вещи и обнищвания в литературата : Лит. антиквариат; Две студии върху проблема за антикварната вещ в литературата (2001) – съдържа: „Братовчедът Понс“ на Балзак или старата перука на колекционерството; Завръщане в Брайдсхед“ на Ивлин Уо – монстранца, картини и мече[12]
  • Комедиантите : Фарсове и водевили : и дори...tableau vivant (2004)[13]
  • „Любовникът на лейди Чатърли“ и благоприличието на нетрагичното : Покрайлитературни събития (2006)[14]
  • Спекулативно-поетически разглеждания на времето у късния Хайдегер : Консеквенции на коинциденция (2008)
  • Приемът : moralité; Kapuzinergruft : символ-верую на неведомия (2010)
  • Светлописи : есета върху избрани фотографии (2010)
  • София Енигма-Стигма : разгледни блуждания из града (2011)[15][16][17]
  • Последният портрет на маркеза Казати : шармантна фантасмагория с много сребърни подноси и... триумф, дори, на осуетена събитийност (2013)
  • Тайни на софийския царски дворец : възпоменателен тур (2013)
  • Между comme il faut и faux pas : добрият маниер в съвети за джентлемени (2014)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Любомир Милчев-Денди, биография в „Слава“.
  2. „Любомир Милчев“, биография в „Консерваторъ“.
  3. Биография в „Enthusiast“.
  4. „Денди: Дичо се оказа едно неприятно селянче“, tialoto.bg, 4 април 2006.
  5. „Любомир Милчев“, биография като участник в шоуто „Вип Брадър“.
  6. „Любомир Милчев“, биография като участник в шоуто „Звездни стажанти“, Нова телевизия.
  7. „Медици: Шансовете на Денди да оживее не са големи“, Нова телевизия, 21 февруари 2022.
  8. Даниел Друмев, „Убиецът на Денди се измъква!“, БГДнес, 5 ноември 2022.
  9. Михаела Карабельова, „Почина Любомир Милчев-Денди“, Нова телевизия, 27 март 2022.
  10. „Почина Любомир Милчев-Денди“, Дарик Нюз, 27 март 2022.
  11. Катя Кузмова-Зографова, мемоар“ на Любомир Милчев“, рец. в Angelfire.com.
  12. Катя Атанасова, „Антикварят или Целувката на литературата“, рец. в „Литературен вестник“, год. 12, бр.9, 6 март 2002 г.
  13. Съдържание на „Комедиантите : Фарсове и водевили : и дори...tableau vivant“, „Грозни пеликани“, 17 декември 2004.
  14. Красимира Зафирова, „PRАEDILECTIO“, рец. в електронно списание LiterNet, 16 октомври 2009, № 10 (119).
  15. Александър Александров, „Любомир Милчев Денди увековечи София в книга“, рец. в kafene.bg, 20 юли 2011 г.
  16. „Загадъчната София на ексцентрика Денди“, рец. в e-vestnik.bg, 21 юли 2011 г.
  17. „София – писмовно-фотографски образ“, рец. в „Градското списание“, 1 май 2011 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]