Любомир Милчев – Денди
| Любомир Милчев – Денди | |
| български журналист и писател | |
| Роден |
16 септември 1963 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | журналист, писател |
| Литература | |
| Псевдоним | Денди |
| Период | 1995 – 2022 |
| Жанрове | разказ, публицистика |
Любомир Илиев Милчев е български журналист, телевизионен водещ, колумнист и писател. Известен е с прозвището си Денди, наричан е в медиите „светски хроникьор“ и „светски лъв“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Денди е роден на 16 септември 1963 година в град Станке Димитров. Семейството му се премества в Перник (където отраства), после в София.
През 1988 г. завършва специалностите „Културология“ и „Българска филология“ в Софийския университет „Климент Охридски“. По време на докторантура специализира в Хайделбергския университет и университета в Бохум, Германия.[1] Бил е главен редактор на културно–информационния справочник за София „Градът“.[2]
Автор е на над 15 книги. Първата му книга е сборникът с разкази „Проглеждането на гледката“. През 1996 г. е водещ в предаването „Семеен албум“ на „Кодак“ по БНТ. През 2000 г. издава втората си книга – „Далматинецътъ Марципанъ“.[3]
През 2004 г. организира бал на фондация „Българско национално наследство“.
Води рубрики – както модни, така и светски, за български издания. Заради своята популярност участва в редица предавания – „Сблъсък“, „Искрено и лично“, „Вот на доверие“ и други.
През 2006 г. участва в предаването „Вип Брадър“[4]; отново влиза в него и се класира на 3-то място през 2013 г.[5] Участва в риалити шоуто „Звездни стажанти“ през 2015 г.[6]
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
След нанесен му побой през февруари 2022 година е намерен в безпомощно състояние в апартамента си в близост до църквата „Св. Георги“ в София и поставен в медикаментозна кома.[7][8]
На 27 март 2022 г. в 6:30 сутринта Денди умира в софийската болница „Св. Анна“.[9][10]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Проглеждането на гледката : Из скромния опит на един съгледвач : Разкази (1995)
- Далматинецътъ Марципанъ : Декоративенъ мемоаръ въ черно и бяло апропо, съ трийсетина най-чудесни за гледание светливи картини на фотографическото заведение на г-нъ Борисъ Мисирковъ (2000)[11]
- Вещи и обнищвания в литературата : Лит. антиквариат; Две студии върху проблема за антикварната вещ в литературата (2001) – съдържа: „Братовчедът Понс“ на Балзак или старата перука на колекционерството; „Завръщане в Брайдсхед“ на Ивлин Уо – монстранца, картини и мече[12]
- Комедиантите : Фарсове и водевили : и дори...tableau vivant (2004)[13]
- „Любовникът на лейди Чатърли“ и благоприличието на нетрагичното : Покрайлитературни събития (2006)[14]
- Спекулативно-поетически разглеждания на времето у късния Хайдегер : Консеквенции на коинциденция (2008)
- Приемът : moralité; Kapuzinergruft : символ-верую на неведомия (2010)
- Светлописи : есета върху избрани фотографии (2010)
- София Енигма-Стигма : разгледни блуждания из града (2011)[15][16][17]
- Последният портрет на маркеза Казати : шармантна фантасмагория с много сребърни подноси и... триумф, дори, на осуетена събитийност (2013)
- Тайни на софийския царски дворец : възпоменателен тур (2013)
- Между comme il faut и faux pas : добрият маниер в съвети за джентлемени (2014)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Любомир Милчев-Денди, биография в „Слава“.
- ↑ „Любомир Милчев“, биография в „Консерваторъ“.
- ↑ Биография в „Enthusiast“.
- ↑ „Денди: Дичо се оказа едно неприятно селянче“, tialoto.bg, 4 април 2006.
- ↑ „Любомир Милчев“, биография като участник в шоуто „Вип Брадър“.
- ↑ „Любомир Милчев“, биография като участник в шоуто „Звездни стажанти“, Нова телевизия.
- ↑ „Медици: Шансовете на Денди да оживее не са големи“, Нова телевизия, 21 февруари 2022.
- ↑ Даниел Друмев, „Убиецът на Денди се измъква!“, БГДнес, 5 ноември 2022.
- ↑ Михаела Карабельова, „Почина Любомир Милчев-Денди“, Нова телевизия, 27 март 2022.
- ↑ „Почина Любомир Милчев-Денди“, Дарик Нюз, 27 март 2022.
- ↑ Катя Кузмова-Зографова, мемоар“ на Любомир Милчев“, рец. в Angelfire.com.
- ↑ Катя Атанасова, „Антикварят или Целувката на литературата“, рец. в „Литературен вестник“, год. 12, бр.9, 6 март 2002 г.
- ↑ Съдържание на „Комедиантите : Фарсове и водевили : и дори...tableau vivant“, „Грозни пеликани“, 17 декември 2004.
- ↑ Красимира Зафирова, „PRАEDILECTIO“, рец. в електронно списание LiterNet, 16 октомври 2009, № 10 (119).
- ↑ Александър Александров, „Любомир Милчев Денди увековечи София в книга“, рец. в kafene.bg, 20 юли 2011 г.
- ↑ „Загадъчната София на ексцентрика Денди“, рец. в e-vestnik.bg, 21 юли 2011 г.
- ↑ „София – писмовно-фотографски образ“[неработеща препратка], рец. в „Градското списание“, 1 май 2011 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Любомир Милчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Любомир Милчев в Литернет
- Любомир Милчев в Либерален преглед Архив на оригинала от 2022-02-21 в Wayback Machine.
- Любомир Милчев, „Реметафизация на Хайдегер като особеност на българската рецепция“, „Консерваторъ“, 16 юли 2017
- Любомир Милчев, „Паркът на комедиантите“, „Литературен вестник“, год. 11, бр. 41, 5 декември 2001
- „Денди: „Нормалните хора“, каквото и да означава това, са ми безинтересни“, интервю на Драгомира Иванова, „Хай клуб“, 21 април 2012
|
