Любомир Сагаев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любомир Сагаев
български музиколог и общественик
Роден
12 януари 1917 година
Починал
28 октомври 2001 година (84 г.)

НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Научна дейност
ОбластИзкуствознание
Публикации„Книга за операта“ (1964)
Награди„Заслужил деятел на изкуството“

Любомир Константинов Сагаев е виден български музиколог и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Любомир Сагаев е роден през 1917 година в семейството на Константин Сагаев (1889 – 1963) – писател, театрал, дипломат и основател на Българската драматическа школа, и на актрисата Олга Сагаева (1891 – 1968). Негов брат е композиторът Димитър Сагаев (1915 – 2003).

През 1941 година завършва Теоретичния отдел на Държавната музикална академия, където негови преподаватели са проф. Панчо Владигеров (пиано) и проф. Веселин Стоянов (теория). Професионалният му път започва още по време на следването, когато работи като пианист в театър „Одеон“ и корепетитор в Софийската народна опера.

В периода 1945 – 1951 година Любомир Сагаев работи като музикален редактор в Радио София.[1]

През 1951 година започва работа в Софийската държавна филхармония: първо на длъжност артистичен секретар (до 1956),[2] а впоследствие от 1961 до 1973 година – като неин директор.[1] От 1973 до 1977 е директор на Българския културен център във Варшава.[1]

Голяма част от дейността му е посветена на Съюза на българските композитори, където е организационен секретар в периода 1958 – 1961 година и заместник-председател от 1980 година.[1]

В Столичния съвет за култура Сагаев заема поста заместник-председател между 1977 и 1980 година.[1]

Сагаев развива сериозна дейност като музикален критик, лектор, публицист и популяризатор на класическата музика в България. Автор е на голям брой радиопредавания, анотации към програмите на Филхармонията, брошури, статии с музикална критика.[2]

През 1977 година е удостоен с почетното звание „Заслужил деятел на изкуството“.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Любомир Сагаев е автор на редица изследвания в областта на българската музикална история. По данни от Енциклопедия на българската музикална култура към 1967 година, е автор на около 200 статии, на няколко кратки очерка за български и чужди композитори като Маестро Георги Атанасов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков и Волфганг Амадеус Моцарт и на няколко монографии:

  • „Българско оперно творчество“, София, „Наука и изкуство“, 1958, 160 стр.
  • „Маестро Георги Атанасов“, София, „Наука и изкуство“, 1960, 136 стр.
  • Книга за операта“, София, „Наука и изкуство“, 1964, 460 стр.[2]
  • „Съвременно българско оперно творчество“, 1974.
  • „Българската култура – древна и съвременна“, 1978 ((pl)).[1]
  • „Книга за балета“, 2006.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Енциклопедия „България“, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 10.
  2. а б в Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 385 – 386. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]