Мадаин Салих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мадаин Салих
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Madain Saleh (6811791359).jpg
В регистъра Al-Hijr Archaeological Site
Регион Арабския свят
Местоположение Хиджаз, Саудитска Арабия
Тип културно
Критерии ii, iii
Вписване 2008  (32-ра сесия)
Saudi Arabia relief location map.jpg
26.8142° с. ш. 37.9475° и. д.
Местоположение в Саудитска Арабия
Мадаин Салих в Общомедия

Мадаин Салих (на арабски: مَدَائِن صَالِح), наричан също Ал-Хиджр (на арабски: ٱلْحِجْر) или Егра (на старогръцки: Ἔγρα), е археологически обект, разположен в административен окръг Ел Медина в Хиджаз, Саудитска Арабия. Повече от останките датират от царството Набатея (1 век). Обектът представлява най-южното и най-голямото селище в царството след столицата му Петра (днес в Йордания).[1] Намерени са следи от римско поселение след господството на Набатея. В днешно време в Мадаин Салих са запазени 111 монументални гробници, 94 от които са с украсени фасади, 50 надписа, датиращи отпреди Набатея, пещерни рисунки, водни кладенци и други архитектурни постижения на набатейците.[2]

Селището се споменава в Корана, където се споменава, че месното население е било наказано от Аллах заради идолопоклонничество със земетресение и мълнии. Така, в ислямския свят то получава репутацията на прокълнато място – имидж, който националното правителство се опитва да изчисти, тъй като се стреми да развие туристическия потенциал на мястото.

През 2008 г. Мадаин Салих е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО – първият такъв обект в Саудитска Арабия. Избран е за доброто състояние на останките си от Късната античност, особено монументалните гробници със сложно орнаментираните си фасади.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Османската крепост при Мадаин Салих през 1907 г.
Локомотив в Мадаин Салих, 1908 г.
Гробници, част от комплекса.
Скални надписи от Мадаин Салих.

В Корана[редактиране | редактиране на кода]

Според ислямските традиции, Ал-Хиджр е първоначално заселен от народа самуд, които издълбават жилищата си в околните скали. Племето, обаче, започва да се кланя на идоли и репресиите срещу него стават чести.[4] Салих, чието име носи Мадаин Салих, призовава самудяните да се покаят. Самудяните пренебрегват предупреждението и го предизвикват да направи така, че от камък да излезе бременна камила. Такава наистина излиза, но въпреки чудото малцина взимат предвид предупреждението му. Неверниците убиват свещената камила, а новороденото ѝ избягва крещейки към планината. На самудяните е поставен ултиматум от три дни, преди да настъпи наказанието им. Салих и монотеистичните му поклонници напускат града, но останалите са наказани от Аллах, като душите им напускат безжизнените им тела по време на земетресение и удари от мълнии.

Според Корана, самудяните населяват района много по-рано от 715 г. пр.н.е., както гласят надписите от Саргон II.[5] Все пак, последните изследвания сочат, че точна хронология на поселението на самудяните не може да се изведе от Корана.[6]

Набатейски период[редактиране | редактиране на кода]

По-мащабното заселване на мястото настъпва през 1 век, когато то попада под властта на владетеля на Набатея Арета IV Филопатрис,[7] който прави Мадаин Салих втора столица след Петра, намиращ се по̀ на север.[8] То претърпява силна урбанизация, превръщайки се в град.[8] Геологията на Мадаин Салих се оказва идеална среда за дълбаене в скалите на жилища и паметници.[9] Набатейците развива оазисно селско стопанство, изкопавайки кладенци и създавайки резервоари за дъждовна вода в скалите. Те издълбават в скалите места за преклонение и надписи.[10] Подобни характеристики се срещат и в други набатейски селища, от Сирия на север до пустинята Негев и Хиджаз на юг.[9]

Намирайки се на търговски кръстопът, Набатейското царство процъфтява, поддържайки монопол върху търговията с благовония, мирово етерично масло и подправки.[11] През града редовно минават кервани, а пристанището Егра Коме на Червено море се намира наблизо.[10]

Римски период[редактиране | редактиране на кода]

През 106 г. Набатея е анексирана от Римската империя.[11][12] Хиджаз става част от римската провинция Арабия.[9]

Търговския маршрут се измерва от сухопътната ос север-юг на Арабския полуостров към морския път през Червено море.[10] Така търговската роля на града започва да упада, а недълго след това градът е изоставен.[12] Според археолозите, мястото е загубило всичките си градски функции към началото на Късната античност.[9]

Историята на Мадаин Салиг от залязването на Римската империя до появата на исляма остава неизвестна.[12] Мястото се споменава спорадично от пътешественици и поклонници по пътя си към Мека.[10] То служи като спирка по пътя на Хаджа, предоставяйки подслон и вода на поклонниците.[12] Сведения от 14 век на Ибн Батута споменават издълбаните гробници на Ал-Хиджр, но не и наличието на човешка дейност там.[9]

Османски период[редактиране | редактиране на кода]

Османската империя анексира западната част на Арабия от Мамелюкския султанат през 1517 г.[13] В ранните османски записи относно пътя на Хаджа между Дамаск и Мека, Мадаин Салих не се споменава до 1672 г., когато пътешественика Евлия Челеби отбелязва, че кервана преминава през място, наречено „Абяр Салих“, където има останки от няколко града.[14] В периода 1744 – 1757 г. е построена крепост близо до Ал-Хиджр по заповед на османския губернатор на Дамаск.[14] В крепостта е построена цистерна, подхранвана от голям кладенец, а мястото се превръща във важна спирка по пътя на поклонниците, които могат да си купят местни стоки, като например фурми, лимони и портокали.[14] Това е една от поредица фортификации, построени с цел защита на поклонническия път към Мека.[14]

Съвремие[редактиране | редактиране на кода]

Първият западен пътешественик, открил Мадаин Салих, е Чарлз Даути, който се присъединява към кервана към Мека и достига руините на града през 1876 г.[10] Даути описва османската крепост, където пребивава два месеца, и отбелязва, че бедуини са си установили лагер близо до сградата.[14]

През 19 век се появяват сведения, че кладенците и оазисът на Ал-Хиджр се използват от време на време от жителите на съседното село Тема.[10] Това продължава до 20 век, когато Хиджазката железница е прокарана през местността (1901 – 1908) по заповед на османския султан Абдул Хамид II. Северно от Ал-Хиджр е построена станция за поддръжка на локомотиви, както и офиси и общежития за железопътния персонал.[10] Обаче, те са унищожени в хода на Арабското въстание през Първата световна война.[15] Въпреки това, археологическите разкопки през този период продължават.[9][16] Железопътната станция впоследствие е възстановена.[17]

Към края на 1960-те години правителството на Саудитска Арабия разработва програма за въвеждане на уседналост на номадските бедуини, живеещи в района.[9] Въпреки това, признаването на Ал-Хиджр за археологически обект през 1972 г. води до заселването на бедуините не в Ал-Хиджр, а на север от него.[9] За тях са построени нови кладенци и е разработена нова земеделска земя, което позволява да се запазят тези в Ал-Хиджр.

Въпреки идентифицирането на археологическата стойност на мястото, през следващите години разкопките тук са минимални. В началото на 21 век Саудитска Арабия решава да насърчава опазването на културното наследство и развиването на туризма в района.[18] Така, през 2008 г. мястото е обявено за част от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Арабския свят.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Marjory Woodfield. Saudi Arabia's silent desert city. // BBC News, 21 април 2017.
  2. а б Al-Hijr Archaeological Site (Madâin Sâlih). // UNESCO. Посетен на 7 април 2014.
  3. Centre, UNESCO World Heritage. Al-Hijr Archaeological Site (Madâin Sâlih). // Посетен на 23 ноември 2018.
  4. HISTORY: Explanation of the Verses. // Historical Madain Salih. Посетен на 7 април 2014.
  5. M. Th. Houtsma et al., eds., E.J. Brill's first encyclopaedia of Islam, 1913 – 1936
  6. Angelika Neuwirth, Ali Aghaei, Tolou Khademalsharieh, Nicolai Sinai. Corpus Coranicum: Sure 15: Egra (al-Ḥiǧr),. //
  7. The New Encyclopædia Britannica: Macropædia Volume 13. USA, Encyclopædia Britannica, Inc., 1995. ISBN 0-85229-605-3. с. 818.
  8. а б HISTORY: Creation of Al-Hijr. // Historical Madain Salih. Посетен на 7 април 2014.
  9. а б в г д е ж з ICOMOS Evaluation of Al-Hijr Archaeological Site (Madâin Sâlih) World Heritage Nomination. // World Heritage Center. Посетен на 16 септември 2009.
  10. а б в г д е ж HISTORY: Madain Salih. // Historical Madain Salih. Посетен на 20 февруари 2013.
  11. а б The New Encyclopædia Britannica: Micropædia Volume 8. USA, Encyclopædia Britannica, Inc., 1995. ISBN 0-85229-605-3. с. 473.
  12. а б в г HISTORY: Fall of Al-Hijr. // Historical Madain Salih. Посетен на 7 април 2014.
  13. The New Encyclopædia Britannica: Macropædia Volume 13. USA, Encyclopædia Britannica, Inc., 1995. ISBN 0-85229-605-3. с. 820.
  14. а б в г д Petersen 2012, p. 146.
  15. The New Encyclopædia Britannica: Micropædia Volume 5. USA, Encyclopædia Britannica, Inc., 1995. ISBN 0-85229-605-3. с. 809.
  16. The New Encyclopædia Britannica: Macropædia Volume 13. USA, Encyclopædia Britannica, Inc., 1995. ISBN 0-85229-605-3. с. 840.
  17. Move Under Way to Restore Madain Salih Railway Station. // Arab News, 22 юни 2006. Посетен на 7 април 2014.
  18. Abu-Nasr, Donna. Digging up the Saudi past: Some would rather not. // Associated Press, 30 август 2009. Посетен на 7 април 2014.