Майкъл Грубер
| Майкъл Грубер Michael Gruber | |
 Майкъл Грубер, 2006 г. | |
| Роден | 1 октомври 1940 г. |
|---|---|
| Професия | писател |
| Националност |  САЩ |
| Активен период | 1987 - |
| Жанр | трилър, криминален роман, научна фантастика, фентъзи |
Повлиян от
| |
| Съпруга | Елизабет Нойс |
| Деца | 3 |
| Уебсайт | michaelgruberbooks.com |
| Майкъл Грубер в Общомедия | |
Майкъл Грубер (на английски: Michael Gruber) е американски писател на произведения в жанра трилър, криминален роман, научна фантастика и фентъзи.[1][2][3][4][5]
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Майкъл Грубер е роден на 1 октомври 1940 г. в Бруклин, Ню Йорк, САЩ. Следва в Колумбийския университет, който завършва с бакалавърска степен по английска филология. След дипломирането си работи като редактор в малки списания в Ню Йорк. После следва допълнително в Сити Колидж в Ню Йорк и получава втора бакалавърска степен по биология, а след това получава магистърска степен по морска биология от университета на Маями. В периода 1968 – 1969 г. отбива военната си служба като медик в американската армия. После работи като готвач в няколко ресторанта в Маями. През 1973 г. получава докторска степен по морска биология от университета в Маями с дисертация за изследване на поведението на октопода. След дипломирането си работи като морски биолог в Маями (1974 – 1976), политически съветник за Белия дом на Джими Картър в Служба за наука и технологична политика (1977), служител в Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (1978 – 1988) във Вашингтон, и автор на речи и експерт по околната среда за държавния комисар по земята в Сиатъл (1988 – 1990).[2][3][4][5]
Започва да пише като писател в сянка за писателя Робърт Таненбаум за поредицата му „Буч Карп и Марлин Чампи“, като първият роман от нея, No Lesser Plea (Без по-малка молба), е публикуван през 1987 г. Главни герои са прокурора Роджър „Буч“ Карп и съпругата му Марлин Чампи, които се изправят с морална справедливост срещу наркобарони, корумпирани политици и ченгета, международни убийци, мафията и извършители на тежки престъпления. След приключване на сътрудничеството с Таненбаум започва да пише под собственото си име.[2][4]
През 2003 г. е издаден първият му роман „Вуду в черепа“ от трилогията „Джими Паз“. Главният герой, детектива от кубински произход Джими Паз, разледва серия ритуални убийства в Маями, чиито свидетели сякаш са омагьосани. Той открива като заподозряна криещата се Джейни Доу, антрополог и експерт по шаманизма, но сякаш злото преследва и нея.[2][3][4][5]
Трилърът му „Книга за въздуха и сенките“ е издаден през 2007 г. В центъра на историята е Джейк Мишкин, адвокат и специалист по интелектуална собственост, който се озовава в тайнствената игра на живот и смърт, започнала с пожар в антикварна книжарница, където се съхраняват написани с шифър писма на британски войник от 17-ти век, чието разчитане може да доведе до скрито съкровище и безценен за историята артефакт. Романът става национален бестселър.[1][3]
Пише и фентъзи за юноши започвайки с романа „The Witch's Boy“ (Момчето на вещицата) от 2005 г.[3]
Майкъл Грубер живее със семейството си в Сиатъл.[1][4][5]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]
- The Witch's Boy (2005)[1][2][5]
- The Book of Air and Shadows (2007)
Книга за въздуха и сенките, изд.: „Сиела“, София (2010), прев. Елисавета Маринкева, Антония Халачева - The Forgery of Venus (2008)
- The Good Son (2010)
- The Return (2013)
- An Active Shooter (2019)
- Amnesia Dreams (2019)
- The Charles Bridge (2019)
- The Long Con (2019)
Серия „Джими Паз“ (Jimmy Paz)[редактиране | редактиране на кода]
- Tropic of Night (2003)[1][5]
Вуду в черепа, изд.: ИК „Бард“, София (2003), прев. Иван Златарски - Valley of Bones (2005)[2]
- Night of the Jaguar (2006)
Като Робърт Таненбаум[редактиране | редактиране на кода]
Серия „Буч Карп и Марлин Чампи“ (Butch Karp and Marlene Ciampi)[редактиране | редактиране на кода]
- No Lesser Plea (1987)[2]
- Depraved Indifference (1989)
- Immoral Certainty (1991)
- Reversible Error (1992)
- Material Witness (1993)
Свидетелят, изд.: ИК „Атика“, София (2003), прев. Васил Дудеков-Кършев - Justice Denied (1994)
Отхвърлена справедливост, изд.: ИК „Компас“, Варна (1995), прев. Златозар Керчев - Corruption of Blood (1995)
Без право на истина, изд.: ИК „Компас“, Варна (1997), прев. Георги Димитров, Мария Нешкова - Falsely Accused (1996)
Фалшиво обвинение, изд. „Гарант 21“ (1997), прев. Деян Кючуков - Irresistible Impulse (1997)
Опасен импулс, изд.: ИК „Компас“, Варна (1998), прев. Адриан Велчев - Reckless Endangerment (1998)
Свирепа заплаха, изд.: ИК „Компас“, Варна (1998), прев. Адриан Велчев - Act of Revenge (1999)
Отмъщение, изд.: ИК „Компас“, Варна (2000), прев. Димитър Добрев - True Justice (2000)
Наркопари, изд.: ИК „Компас“, Варна (2003), прев. Димитър Добрев - Enemy Within (2001)
Вътрешен враг, изд.: ИК „Атика“, София (2003), прев. Ивайла Божанова - Absolute Rage (2002)
- Resolved (2003)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д ((en)) Биография и библиография във Fantasticfiction
- ↑ а б в г д е ж ((en)) Биография и библиография в Goodreads
- ↑ а б в г д ((en)) Биография и библиография в Encyclopedia.com
- ↑ а б в г д ((en)) Биография в официалния сайт
- ↑ а б в г д е ((en)) Биография и библиография в Book Series in Order
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на Майкъл Грубер
- Майкъл Грубер в Internet Speculative Fiction Database
- Произведения на Майкъл Грубер в
Моята библиотека
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Michael Gruber (author) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
