Макс Вюнше

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Макс Вюнше
германски офицер
Вюнше, 28 февруари 1943 г.
Вюнше, 28 февруари 1943 г.

Звание оберщурмбанфюрер
Години на служба 1933 – 1944
Служил на Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски Вафен-СС
Командвания 1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер
12-та СС танкова дивизия Хитлерюгенд
Битки/войни Втора световна война

Роден
Починал
Макс Вюнше в Общомедия

Макс Вюнше (на немски: Max Wünsche) е германски функционер от Вафен-СС и командир по време на Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Макс Вюнше е роден на 20 април 1914 г. в Китлиц. През юли 1933 г. се присъединява към СС. През 1935 г. завършва SS-Junkerschule в Бад Тьолц и е повишен в унтерщурмфюрер.[1] След това е назначен като командир на взвод в 1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер (ЛССАХ). През октомври 1938 г. Вюнше е назначен за адютант на Хитлер. В тази роля става част от Führerbegleitkommando (СС охранителна единица), които осигуряват лична безопасност за Хитлер.[2]

През януари 1940 г. той отново е командирован в ЛССАХ, като командир на взвод за нахлуването в Холандия и битката за Франция.[1] През декември 1940 г. той става адютант на Сеп Дитрих, където остава по време на нашествието на Балканите (операция Марита) и нахлуването в Съветския съюз (операция Барбароса). През февруари 1942 г. Вюнше получава командването на батальона ЛССАХ Щурмгешуц.[1]

През 1942 г. Вюнше завършва курса за обучение на Генералния щаб в колежа за персонал в Германия и е повишен в щурмбанфюрер. През септември 1942 г. той е командирован в ЛССАХ и възобновява командването на батальона Щурмгешуц. Първата му акция е в Харков през 1943 г. На 25 февруари 1943 г. Вюнше води своите танкове в действия срещу отбранителна позиция, охранявана от съветската дивизия на 350-тото въоръжение. Подкрепена от артилерията, батальонът на Вюнше започва атаката си и прескача съветските фронтови линии, унищожавайки редица противотанкови оръдия.[1] Нападението на Вюнше води до унищожаването на 47 артилерийски и противотанкови оръдия. По време на нападението са убити 800 съветски войници.[1] За действията си по време на битките за Харков, Вюнше получава Германски кръст в злато и по-късно Рицарски кръст през февруари 1943 г.[1]

През юни 1943 г. Вюнше се премества в ново дивизионно образувание във Франция, 12-та СС танкова дивизия Хитлерюгенд, за да поеме командването. На 6 юни 1944 г. съюзниците дебаркират в Нормандия, а подразделението се ангажира да предприеме действия на 7 юни. Те са разгромени, а в нощта на 20 август Вюнше бяга. Той е ранен и заловен от британски войници.[1]

През 1944 г. е пратен в затвора и прекарва останалата част от войната като военнопленник в лагер 165 в Кайтис, Шотландия, специален лагер за високопоставени германски офицери.[3] През 1948 г. Вюнше е освободен и се завръща в Западна Германия. Умира през 1995 г.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Nipe, Spezzano, p. 129
  2. Hoffmann, 2000, p. 55
  3. Gordon, Barry. scotsman. // The Scotsman. Edinburgh, 18 декември 2007.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Peter Hoffmann (historian), Peter. Hitler's Personal Security: Protecting the Führer 1921-1945. New York, Da Capo Press, 2000, [1979]. ISBN 978-0-30680-947-7.
  • Nipe, George, Spezzano, Remy. Platz Der Leibstandarte The SS Panzer Grenadier Division "LSSAH" and the Battle of Kharkov January–March 1943. Southbury, CT, RZM Imports, 2002. ISBN 978-0-9657584-2-0.
  • Patzwall, Klaus D., Scherzer, Veit. Das Deutsche Kreuz 1941 – 1945 Geschichte und Inhaber Band II. Norderstedt, Germany, Verlag Klaus D. Patzwall, 2001. ISBN 978-3-931533-45-8. (на немски)
  • Scherzer, Veit. Die Ritterkreuzträger 1939–1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives. Jena, Germany, Scherzers Militaer-Verlag, 2007. ISBN 978-3-938845-17-2. (на немски)
  • Thomas, Franz. Die Eichenlaubträger 1939–1945 Band 2: L–Z. Osnabrück, Germany, Biblio-Verlag, 1998. ISBN 978-3-7648-2300-9. (на немски)
  • Westemeier, Jens. Himmlers Krieger: Joachim Peiper und die Waffen-SS in Krieg und Nachkriegszeit. Paderborn, Germany, Ferdinand Schöningh, 2013. ISBN 978-3-506-77241-1.


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Max Wünsche“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.