Врабчова кукумявка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Малка кукумявка)
Направо към: навигация, търсене
малка кукумявка
Värbkakk.JPG
Glaucidium passerinum
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен
Червена книга на България
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Strigiformes Совоподобни
семейство: Strigidae Совови
род: Glaucidium Малки кукумявки
вид: Glaucidium
passerinum
Малка кукумявка
Научно наименование
Уикивидове Glaucidium passerinum
Linnaeus, 1758
Разпространение
Verbreitung Glaucidium passerinum Kopie.png
Ареал на разпространение
Подвидове

Glaucidium passerinum passerinum
Glaucidium passerinum orientale

малка кукумявка в Общомедия

Врабчовата кукумявка, още малка кукумявка (Glaucidium passerinum) е вид птица от род Малки кукумявки (Glaucidium), род Совови (Strigidae). Това е най-дребната сова в България.

Физическо описание[редактиране | редактиране на кода]

Оперението по горната страна на тялото и главата е сиво-кафяво с бели петънца, а на корема е светло с кафяви петна.[2]

Тялото на врабчовата кукумявка е с дължина 15 – 19 см, размахът на крилата е 32 – 39 см.[2] Теглото варира от 55 до 80 грама. Женските екземпляри са по-едри от мъжките.[3]

Видът има слабо очертан лицев диск[4], малки очи с жълти ириси, жълт клюн и черни нокти. Краката имат гъсто оперение, достигащо до ноктите.[3]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Видът е широко разпространен бореален вид в тайгата на Европа, Северна Азия и Северна Америка. Като цяло е незастрашен вид. В Европа се среща на север до полярния кръг, а на юг до Северна Италия и Пиренеите, Алпите, Карпатите, планините на Балканския полуостров, където има реликтна популация от следледниково време.

В България е най-рядко срещаната сова. Среща се в планините Рила, Централна Стара планина, Пирин, Западни Родопи, Славянка и Витоша[2] главно в стари смърчови, също смесени иглолистни и елово-букови гори.[4]

Установено е, че в България обитава НП „Централен Балкан“ (резерватите „Царичина“, „Стенето“ и „Боатин“), ПП „Рилски манастир“, Северна Рила, НП „Рила“, Западни Родопи – Беглика, Баташка планина, Чернатица, Перелик, Дъбраш, Южен Пирин и Славянка. Числеността в установените находища е около 100 гнездещи двойки.[5]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Врабчовата кукумявка активно търси храна и пее привечер и сутрин, понякога и през деня. Нощно време не е активна. В България пролетната активност започва през март и продължава до средата на май. През есента пее през септември и октомври. Песента на вида се чува добре до около 800 м. от пеещата птица и представлява монотонно повтаряне на едно и също подсвирване. Наподобява на песента на чухала.

На територията на Централна Европа видът се храни с дребни мишевидни гризачи, земеровки и малки пойни птицикралчета, синигери, овесарки и др. Складира запаси за зимата, за което се съди по откриваните жертви в дупките, които обитава.[5]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Видът е моногамен, като образуваните двойки се запазват с години. Гнездят в дупки на кълвачи, в естествени хралупи на стари дървета, но също и в къщички. Женската снася 4 – 6 бели на цвят яйца, най-често от средата на м. април до средата на м. май.[5] Броят на яйцата силно варира в зависимост от изобилието на храна. Мъти само женската в продължение на 28 – 29 дни, като междувременно мъжкият ѝ носи храна. Малките се излюпват асинхронно и престояват в гнездото 29 – 32 дни.[5] Остават с възрастните и се учат от тях до началото на есента.

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

Видът е защитен според Закона за биологичното разнообразие.[6] В Червената книга на България е вписан през 1985 година. Включен е в Бернската Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна (Приложение II) и Директивата за птиците (Приложение I). Около 70% от популацията попада в НП „Централен Балкан“ и НП „Рила“ и ПП „Рилски манастир“ и мрежата от резервати в тях.

Сред факторите, застрашаващи врабчовата кукумявка, се явяват изсичането на старите естествени иглолистни и букови гори и фрагментиране на масивите им. Видът се конкурира за хралупи с горската зидарка и сънливеца.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Червена книга на Република България. Врабчова кукумявка. Посетен на 18 февруари 2012
  2. а б в Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum), Сайт на БДЗП
  3. а б Жизнь Животных. Том 5 „Птицы“. Под редакцией И. А. Гладкова, А. В. Михеева. Изд. „Просвещение“, Москва, 1970, стр. 389
  4. а б Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum), Сайт на Дирекция Национален парк „Централен Балкан“
  5. а б в г д Врабчова кукумявка, Червена книга на Република България
  6. Закон за биологичното разнообразие, Приложения 2 и 3