Маргарит Димзов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Маргаритис Димицас)
Маргарит Димзов
Μαργαρίτης Δήμιτσας
гръцки историк
фото: Елевтериос Казанис
Роден
1830 г.
Починал
1903 г. (73 г.)
Учил вАтински университет
Научна дейност
ОбластИстория
Маргарит Димзов в Общомедия

Маргарит Георгиев Димзов или Димза[1] (на гръцки: Μαργαρίτης Δήμιτσας, Маргаритис Димицас) е виден гръцки историк и филолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димзов е роден в 1829 година в Охрид в българско,[2] а според някои гръцки източници във влашко семейство на преселници от Москополе.[3] В мемоарите си Анастасиос Пихеон отбелязва, че е първи братовчед на д-р Константин Робев.[4]

Учи в гръцко училище в Охрид при Димитър Миладинов, после в Янина. Установява се в Атина, където завършва университета. През 1859-1861 година специализира антична гръцка история, класическа филология, философия и археология в университета в Берлин. Преподава в география в Атина, Охрид,[5] Битоля. В своето училище в Битоля в 1851 г. основава първия гимназиален клас.[6][7]

От 1865 до 1869 година живее в Солун, където е директор на гръцкото класно училище, което по негово време прераства в гимназия и става основен гръцки образователен център в Македония.

„История на Македония“ (1879) на Маргарит Димзов

Поддържа преписка с д-р Константантин Робев, близък е и с други представители на рода Робеви.[8]

Активен деец на гръцката пропаганда в Македония, Димзов се бори за възобновяване на автокефалната Охридска архиепископия, чието закриване смята за незаконно.[9] Кузман Шапкарев пише:

„ Маргарит Димзов, или Димица, е, който на 1857 г. за пръв път съчини и издаде една книжка за възстановяванието на Охридската независима архиепископия. Чудно съвпадане! Маргарит Димзов, най-върлий гъркоманин – и Охридска независима архиепископия, припознавана от историята за българска. Но при всичко, че целта му е била това възобновление да стане по гръцки колорит, в полза и усилвание на гърцизма по тия страни, пак гърците при появяванието на българо-гръцкий църковен въпрос него заподозряха и обвиняваха за косвен подстрекател на тая идея и на подиганието на тоя въпрос.[10] “

Пише нападки срещу учителя си Димитър Миладинов.[11] Шапкарев нарича Димзов:

„ най-върлия съперник на пок. Д. Миладинов по народното ни дело[12] “

Димитър Миладинов пише за него:

„ каква глупост и нахалство българин да се представя за грък![13] “

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Димзов пише исторически и археологически трудове за Македония – „География на Македония“ (1870), „Кратка история на Македония от Античността до османската власт“ (1879), „Древните македонци“ (1892).[14][15] Регистрира достъпните дотогава каменни надписи на територията на Македония. Главна цел на научните му трудове е да докаже правотата на гръцките исторически и национални претенции в Македония.[16]

Въпреки приноса му за гръцкото образование и историография, се смята, че не се ползва с голяма популярност сред гръцките политически и интелектуални елити на своето време.[17]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Τα περί της αυτοκεφάλου Αρχιεπισκοπής της Πρώτης Ιουστινιανής Αχρί δος και Βουλγαρίας“, 1859 (За ав-токефалността на архиепископията на Прима Юстиниана, Охрид и България)
  • „Αρχαία Γεωγραφία της Μακεδονίας“. Μέρος Πρώτον, Αθήνα, 1870 (Древна география на Македония. Първа част.)
  • Αρχαία γεωγραφία της Μακεδονίας συνταχθείσα κατά τας αρχαίας πηγάς και τα νεώτερα βοηθήματα, 1874 (Древна география на Македония, съставена по древни източници и съвременни помагала)
  • Κριτικαί έρευναι περί της καταγωγής και εθνικότητος Γεωργίου Καστριώτου του Σκενδέρμπεη, 1877 (Критично проучване за произхода и националността на Георги Кастриоти Скендербег)
  • „Ιστορία της Μακεδονίας“, 1879 (История на Македония)
  • Ο ισθμός της Κορίνθου και κριτική εθνολογική διατριβή περί των εν Ελλάδι Αλβανών και Σλαύων, 1883 (Коринтският провлак и критична етнология за албанците и славяните в Гърция)
  • Ιστορία της Αλεξανδρείας : ήτοι περιγραφή γεωγραφική, ιστορική, φιλολογική, πολιτική, εκκλησιαστική και αρχαιολογική, από της κτίσεως της πόλεως μέχρι της υπό των Αράβων κατακτήσεως αυτής, 1885 (История на Александрия: тоест географско, историческо, литературно, политическо, църковно и археологическо описание, от основаването на града до завладяването му от арабите.)
  • „Ο πολιτισμός της αρχαίας Ελλάδος και του εκτός αυτής διεσπαρμένου ελληνικού έθνους και η ευεργετική επίδρασις επί των μετασχόντων αρχαίων και νεωτέρων εθνών εις δύο μέρη“, 1902 (Културата на Древна Гърция и разпръснатия гръцки народ и нейното благотворно въздействие върху преходните древни и съвременни нации. В две части)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 812.
  2. ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 46.
  3. ↑ Συλλογή Φωτογραφιών, архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924044242/http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=3861&show=1, посетен на 26 януари 2012 
  4. ↑ Наксиду, Елеонора. От Охрид до Солун: Маргаритис Димицас и неговото „македонско пътуване“, в: Солун и българите: История, памет, съвремие. Съставителство и редакция: Юра Константинова, Надя Данова и Йордан Желев, София, 2019, с. 92. На Константин Робев Димзов посвещава и книгата си „За автокефалността на архиепископията на Прима Юстиниана, Охрид и България“ (1859) - пак там, с. 97.
  5. ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 54.
  6. ↑ Παπαδόπουλος Στ, εκπαιδευτική και κοινωνική δραστηριότητα του Ελληνισμού της Μακεδονίας κατά τον τελευταίο αιώνα της Τουρκοκρατίας, Θεσσαλονίκη 1970, σ.137. Цитат по София Илиаду – Таху.
  7. ↑ Ηλιάδου – Τάχου, Σοφία. Παιδαγωγικοί προβληματισμοί και μεταρρυθμιστικοί πειραματισμοί στο Γυμνάσιο Μοναστηρίου Πελαγονίας (1876 – 1912):η εκσυγχρονιστική ορμή και το αίτημα της εθνικής επιβίωσης. // Архивиран от оригинала на 2012-10-18. Посетен на 30 януари 2013 г.
  8. ↑ Наксиду, Елеонора. От Охрид до Солун: Маргаритис Димицас и неговото „македонско пътуване“, в: Солун и българите: История, памет, съвремие. Съставителство и редакция: Юра Константинова, Надя Данова и Йордан Желев, София, 2019, с. 92-97, 99.
  9. ↑ Македонска енциклопедиjа, том 1, МАНУ, Скопjе, 2009 г., с. 469
  10. ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 394.
  11. ↑ Трайков, Никола. Един родоотстъпник за дейността на Димитър Миладинов в Кукуш, в: „Братя Миладинови. За памет на 75 години от тяхната мъченическа смърт“, С., 1937, с. 19.
  12. ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 478.
  13. ↑ До българските първенци в Кукуш (Струга, 24 октомври 1857 г.)
  14. ↑ Εγκυκλοπαίδεια Δομή, σ. 656, τόμ.7 ISBN 960-8177-57-X
  15. ↑ Απόστολος Βακαλόπουλος, Ιστορία της Μακκεδονίας από το 1353 – 1833, εκδόσεις Βάνιας 1969
  16. ↑ Наксиду, Елеонора. От Охрид до Солун: Маргаритис Димицас и неговото „македонско пътуване“, в: Солун и българите: История, памет, съвремие. Съставителство и редакция: Юра Константинова, Надя Данова и Йордан Желев, София, 2019, с. 97.
  17. ↑ Наксиду, Елеонора. От Охрид до Солун: Маргаритис Димицас и неговото „македонско пътуване“, в: Солун и българите: История, памет, съвремие. Съставителство и редакция: Юра Константинова, Надя Данова и Йордан Желев, София, 2019, с. 90-91.
Рамос → директор на Солунската гръцка мъжка гимназия
(1865 – 1869) 		→ Димитриос Марулис
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Маргарит_Димзов&oldid=11975446“.