Марио Специ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марио Специ
Марио Специ през 2010
Марио Специ през 2010
Роден30 юли 1945 година
Починал9 септември 2016 година (71 г.)
Флоренция, Италия
Професияжурналист, писател
НационалностFlag of Italy.svg Италия
Активен период1983-
Жанртрилър, документалистика, есе
Деца1
Уебсайт
Марио Специ в Общомедия

Марио Специ (на италиански: Mario Spezi) е италиански журналист и писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Марио Специ е роден на 30 юли 1945 г. в Сант'Анджело ин Вадо, Марке, Италия. Дебютира като журналист в „Paese Sera“ и „Nazione Sera“. През 1975 г. се премества на работа във флорентинския вестник „La Nazione“, където е репортер и редактор на културния отдел. Остава в него повече от две десетилетия. В своята работа се занимава със случаите на незаконно подслушване, „Червените бригади“, ложата „Р2“, самолетните отвличания, и различни други престъпления. В „La Nazione“, „Satyricon di Repubblica“, и в други издания са публикувани негови политически карикатури и шаржове. През 1981 г. получава наградата за политическа сатира „Forte dei Marmi“ и му е посветена голяма изложба. Излагал е картини в частни галерии във Флоренция, Парма и Урбино.

Прекарва голяма част от времето си, разследвайки известния случай за престъпленията на серийния убиец, наречен „Чудовището от Флоренция[1], като пише за него в едноименното си произведение от 1983 г. През 1986 г. въз основа на него е направен филм от Чезаре Ферарио.

През 2003-2004 г. сътрудничи на американския писател Дъглас Престън като събира материали за неговата книга – „Огън от ада“ (Brimstone). Когато Престън се мести със семейството си във Флоренция да пише нова книга, двамата отново се заемат със същия случай. Заради това упорито разследване и заради отношението им към процеса на американската студентка Аманда Нокс си навличат гнева на италианския прокурор от Перуджа Джулиано Минини. На 7 април 2006 г. Специ е арестуван по нареждане на Минини с обвинения за клевета по отношение на разследването на престъпленията. Остава в затвора 23 дни преди Върховният съд да определи арестуването му като неоснователно. Случаят за задържането му е описан от него в „Изпратен в затвора“. Съвместният им роман с Престън е публикуван в Италия през 2006 г., а след допълване – в САЩ през 2008 г., където веднага става бестселър.

Марио Специ е работил с различни италиански и международни списания като „L'Express“, „L'Europeo“, „Panorama“, „Mediaset“, и „The New Yorker“. Последно работи като журналист в „Corriere Fiorentino“, тосканското издание на „Corriere della Sera“.

Умира от рак във Флоренция на 9 септември 2016 г.[2]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Есета[редактиране | редактиране на кода]

  • Чудовището от Флоренция, Il mostro di Firenze (1983)
  • Черния мит на Флоренция, Il mito nero di Firenze (1996) – в сътрудничество с Натсу Шимамура
  • Седемте от Сатаната – Хрониките на дяволите, Le sette di Satana – Cronache dall’ Inferno (2004)
  • Хълмовете на смъртта, Dolci colline di sangue (2006) – в сътрудничество с Дъглас Престън (на английски излиза под името „Monster of Florence“)
    Чудовището от Флоренция, изд.: „Ергон“, София (2011), прев. Мирела Стефанова
  • Изпратен в затвора, Inviato in galera (2007)
  • Единадесет убийства чакат истината, Undici delitti in attesa di verità (2008)
  • Кървави хълмове, Dolci colline di sangue (2009) – в сътрудничество с Дъглас Престън
  • В тъмната нощ на юли – Тайната история на Цирцея от Версилия, Nel buio di una notte di luglio – La misteriosa storia della Circe della Versilia (2012)

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Зеления цигулар, Il violinista verde (1996)
  • Стъпката на чудовището, Il passo dell'orco (2003)
  • Престъпленията говорят два пъти, Delitti raccontati due volte (2008)
  • Извънредните разследвания на комисаря Лупо Белакуа, Un'indagine estrema del commissario Lupo Belacqua (2009)
  • Монетата на властта винаги има три страни, La moneta del potere ha sempre tre facce (2011)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • Il mostro di Firenze (1986) – сценарий

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Случаят „Чудовището от Флоренция“, kriminalnidosieta.com, 12 декември 2012.
  2. Addio a Mario Spezi, il giornalista-scrittore del Mostro di Firenze. // Corrierefiorentino, 9 settembre 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mario Spezi“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​