Мария Захарова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария Захарова
Maria Zakharova, briefing.jpg
Говорител на Министерство на външните работи на Руската федерация.
Мандат от 10 август 2015 г.
Предшественик Александър Лукашевич
Лични данни
Родена
Националност Флаг на Русия Русия
Религия Православие
Деца Мариана
Полит. партия
Университет Московски държавен институт по международни отношения
Професия дипломат, китаист
Уебсайт mariya-zaharova.ru
Мария Захарова в Общомедия

Мария Владимировна Захарова (на руски: Мари́я Влади́мировна Заха́рова) е руски дипломат, говорител на Министерството на външните работи на Руската федерация, кандидат на науките.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мария Захарова е родена на 24 декември 1975 г. в Москва.[1] Тя прекарва детството си в Пекин, където баща ѝ работи като дипломат в началото на 1980–те г.

Баща ѝ е Владимир Юриевич Захаров – дипломат, ориенталист, роден през 1948 г. в Москва. През 1971 г. той завършва Ленинградския държавен университет с „китайски език и литература“, а през 1972 г. – Военния институт за чужди езици, специалност „чужди езици“. В периода 1971 – 2014 г. той работи в Министерството на външните работи на СССР / Русия.

Майка ѝ е Ирина Владиславовна Захарова, родена през 1949 г. През 1977 г. завършва Историческия факултет на Московския държавен университет, а след това започва да работи в Музея за изящни изкуства Пушкин, а сега старши сътрудник в катедрата по естетично образование, защитава през 1994 г. в Руската академия на изкуствата дисертация на тема „традиционните основни китайски народни играчки“.[2] Заслужил артист на Русия, член на Съюза на художниците Москва.[3][4]

През 1998 г. Мария Захарова завършва е факултета по международна журналистика, по специалности „ориенталистика“ и „журналистика“, където в студентските си години работи в пресцентъра на Министерството на външните работи, а в последната година изкарва практика в руското посолство в Китай.

От 1998 г. работи в „Дипломатически вестник“ на руското външно министерство, а след това във външно министерство на Русия.

През 2003 г. в Университета на дружбата на народите, под надзора на доктора на историческите науки, професор А. А. Маслов, защитава дисертация за степента на кандидат на историческите науки на тема „Трансформация на символиката на традиционния празник на Нова година в Китай днес. Последната четвърт на XX век“.[5]

От 2003 до 2005 г. е ръководител на медийния отдел на оперативен мониторинг в областта на информацията и печата на външно министерство на Русия.

От 2005 г. до 2008 г. е прессекретар на постоянното руско представителство в Организацията на обединените нации в Ню Йорк.

От 2008 до 2011 г. е началник на отдел информация и печат на външно министерство. От 2011 г. до 10 август 2015 г. е заместник-началник. През 2014 г. е наградена с „Премия Рунета“ в категорията „култура, медии и масова комуникация“.

На 10 август 2015 г. Захарова е назначена за говорител на Министерство на външните работи на Руската федерация, ставайки първата жена в историята на поста.[6][7] На тази позиция, тя провежда седмични брифинги за журналисти, като прави официални изявления и коментари от името на Министерството на външните работи на Руската федерация.[8]

Член е на организационния комитет за подготовка на евразийският женски форум, който се провежда на 24 – 25 септември 2015 г. в Санкт Петербург.

На 22 декември 2015 г., получава дипломатически ранг на извънреден и пълномощен посланик втори клас.[9]

Член на Съвета за външна и отбранителна политика на Русия.[10]

Освен родния си руски, владее английски и китайски език.[11]

На 26 януари 2017 г. Захарова получава първият си орден. В Кремъл, Ордена на дружбата ѝ е присъден от руския президент Владимир Путин. На церемонията по награждаването на 30 известни държавни и обществени фигури, сред които е и Захарова, Путин отбелязва, че всички получатели характеризират с най-високо ниво на умения, способност да работят с пълна отдаденост и най-важното, да постигнат целите си.[12][13][14]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Съпругът ѝ е Андрей Михайлович Макаров, бизнесмен. Двойката сключва брак на 7 ноември 2005 г. в Ню Йорк, където Мария работи тогава. Дъщеря ѝ Мариана[15] е родена през август 2010 г.[16][17]

Мария Захарова е активен потребител на социалните мрежи[18], пише и поезия.[19]

Награди и признание[редактиране | редактиране на кода]

Награждаване с „Орден на дружбата“.
Москва, Кремъл, 26 януари 2017 г.
  • Орден на дружбата (2017).[20]
  • Почетна грамота на президента на Руската федерация (2013).
  • Награда на Съюза на журналистите „За откритостта на пресата“ (2016)[21].
  • Шесто място в руските жени на годината (март 2015 г. – март 2016 г.).[22]
  • Второ място в класацията на цитираните сред руските блогъри (2016).[23]
  • В класацията на стоте най-влиятелни жени в света през 2016 г., според BBC.[24]
  • „Грамота за доверие на журналистическата общност в Русия“ от Съюза на журналистите на Русия (9 февруари 2017 г.) – „за откритост в работата с медиите“.[25]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Алешина И., Захарова М. В. Игрушки и праздники [о традициях и обычаях китайцев] // Азия и Африка сегодня. (2000)
  • Захарова М. В. Чуньцзе – праздник Нового года [Китай] // Проблемы Дальнего Востока. (2000)
  • Захарова М. В. Храмовые ярмарки в современном Китае // Проблемы Дальнего Востока. (2010)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мария Захарова. Биография // ТАСС, 10 август 2015
  2. dlib.rsl.ru
  3. Мария Захарова – биография, информация, личная жизнь, фото, видео
  4. www.museyon.ru
  5. Захарова, Мария Владимировна. Трансформация осмысления символики празднования традиционного нового года в современном Китае: Последняя четверть XX в.: автореферат дис. … кандидата исторических наук: 07.00.03 / Рос. ун-т дружбы народов (РУДН). – Москва, 2003. – 26 с.
  6. О назначении М. В. Захаровой директором Департамента информации и печати МИД России. Министерство иностранных дел Российской Федерации
  7. Официальным представителем МИД России стала „анти-Псаки“ Мария Захарова. tsnews.ru.
  8. Брифинг официального представителя МИД России М.В.Захаровой. // МИД РФ, 3 февруари 2017.
  9. Указ Президента Российской Федерации от 22 декември 2015 г. № 653. // Президент России. Посетен на 20 май 2016.
  10. Члены совета по внешней и оборонной политике России.
  11. РИА „Новости“, 10 августа 2015 года. Официальным представителем МИД России назначена Мария Захарова
  12. Путин вручил госнаграды Захаровой и Ливанову. // ТВЦ, 26 януари 2017.
  13. Путин вручил Захаровой орден Дружбы. // Gazeta.ru, 26 януари 2017.
  14. Захарова оказалась в числе 30 россиян, получивших в четверг в Кремле государственные награды из рук президента страны. // Sputnik Беларусь, 26 януари 2017.
  15. Сайт Марии Захаровой
  16. Захарова оказалась в числе 30 россиян, получивших в четверг в Кремле государственные награды из рук президента страны. // Sputnik Беларусь, 26 януари 2017.
  17. Чесноков Э. Фотограф Николай Комиссаров: „Нью-Йоркская свадьба Марии Захаровой была трезвой!“ // Комсомольская правда, 14 ноември 2016.
  18. Официальный представитель МИД России Мария Захарова не уйдёт из соцсетей. REGNUM.
  19. Мария Захарова ответила Дмитрию Быкову в стихах – РИА Новости, 30.3.2016.
  20. Официальный сайт Президента России, 26 января 2017 года. Награждённые государственными наградами Российской Федерации
  21. Лучшие представители СМИ получили награды на приеме Союза журналистов Москвы | Союз журналистов Москвы
  22. Женщины за март 2015 – март 2016.//Медиалогия, 3 март 2016
  23. Популярные блогеры. Рейтинги самых цитируемых блогеров России// Медиалогия, 2016
  24. BBC 100 Women 2016: Who is on the list? – BBC News, 21 ноември 2016
  25. XXV Благотворительный Бал прессы. // Союз журналистов России, 9 февраля 2017. Посетен на 16 февраля 2017.


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Захарова, Мария Владимировна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.