Направо към съдържанието

Мария Симонова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мария Симонова
Marja Simonova
Портрет на Едмънд Олиер през 1871 г.
Портрет на Едмънд Олиер през 1871 г.

Родена
Мария Янашец
26 август 1824 г.(1824-08-26)
Починала
21 февруари 1877 г. (на 52 г.)
Дрезден, Кралство Саксония, Германска империя
ПогребанаДрезден, Федерална република Германия
Семейство
БащаЙохан Хауке
МайкаАнна Янаш
СъпругРосек (по-късно се развеждат);
Фридрих Антон Симон
(от 1853 г.)
ДецаОлга Евгения
Мария Симонова в Общомедия

Мария Симонова (на горнолужишки: Marja Simonowa) е медицинска сестра от лужишки произход. Тя е съоснователка на женската асоциация „Алберт-Ферайн“ (предшественик на германския Червен кръст), следвайки нейния опит като медицинска сестра на бойното поле по време на австро-пруската война. По-късно тя е една от главните немски медицински сестри по време на френско-пруската война, организирайки медицинския персонал и раздаването на храна във военната болница в град Нанси. По-късно тя създава няколко медицински заведения в град Дрезден и посвещава остатъка от живота си на обучението на нови медицински сестри. Нейното име е високо ценено в Германия, като я наричат „саксонската Флорънс Найтингейл“.

Родена е на 26 август 1824 г. в лужишкото село Добершау, Добершау-Гаусгиг, окръг Бауцен, Кралство Саксония.[1][2] Тя е извънбрачно дете на Анна Янаш, нейният баща е бил овчар от Гьода на име Йохан Хауке.[3][4] Основна грижа към нея при нейното отглеждане полага дядо ѝ по майчина линия Йохан Янаш, местен кръчмар, протестант.[2][3] Посещава основно училище в Гнашвиц, където научава немски език, като преди това единствен за ней говорим език е бил лужишкият. Оставайки сираче на 11-годишна възраст, тя прекарва голяма част от юношеството си години в съседната Австрийска империя.[1][3] Някъде по това време тя е омъжена за мъж на име Росек, но по-късно се развеждат.[3][4] През 1852 г. тя се премества в Дрезден в Саксония и на следващата година се омъжва за търговеца Фридрих Антон Симон. Те заедно управляват магазин за бельо на площад „Алтмаркт“ в Дрезден, а дъщеря им Олга Евгения по-късно се омъжва за саксонския придворен фотограф Хуго Енглер. Мария Сомонова получава образование за медицинска сестра докато е на стаж в Института на дяконисите в Дрезден и Университетската болница в Лайпциг, а през 1863 г. получава саксонско гражданство.[1][3]

Мария Симонова става медицинска сестра-доброволка по време на австро-пруската война от 1866 г. и е присъствала след битката при Кьониграц (дн. Храдец Кралове, Чехия), където над 900 ранени войници са били оставени на полето без медицинска помощ. Връщайки се няколко дни по-късно с голям запас от доставки, тя се грижи за ранените в продължение на 17 седмици.[3][4] През 1867 г. Мария Симонова и Карола Шведска съосновават женската асоциация „Алберт-Ферайн“ (предшественик на Германския червен кръст), наречена на съпруга на Карола – престолонаследника принц Алберт. Карола назначава лично Мария Симонова в борда на директорите, където тя е натоварена със задачата да контролира медицинските сестри – наричани „албертинки“, и да управлява лечението на бедните.[1][4]

По време на френско-пруската война от 1870 г. Мария Симонова и дванадесет други медицински сестри от асоциация „Алберт-Ферайн“ се включват доброволно като военнослужещи в армията на Германската империя.[1] Тя присъства при обсадата на Мец и битката при Седан, след това тя продължава към Нанси (голямо железопътно депо, което по това време има най-голямата военна болница в цялата германска територия).[5] В допълнение към грижата за ранените войници, тя „организира разполагането на медицински сестри“ и наблюдава разпределението на храната в болниците.[1] Тя служи от 5 август 1870 г. до 11 март 1871 г.[5] Мария Симонова е високо ценена за дейността си по време на войната, и е удостоена с редица награди и отличия.[1][3]

Гробът на Мария Симонова в Дрезден, 2023 г.

След войната тя се посвещава по-интензивно в обучаването на медицински сестри. През 1872 г., до голяма степен за своя сметка тя създава санаториум за войници с увреждания в Лошвиц (също използван като център за обучение на медицински сестри), както и поликлиника в Нойщат. В допълнение, тя ръководи тригодишна програма за обучение на медицински сестри, последните шест месеца от която те са под ръководството на лекари в Университетската болница в Лайпциг.[1][3] Мария Симонова умира в санаториума си в Лошвиц на 20 февруари 1877 г., на 52-годишна възраст. Погребението ѝ се състои два дни по-късно, погребана е в гробището „Тринити“ в Дрезден, в присъствието на голям брой хора.[4][5] Нейният гроб, който бива разрушен от съюзническите бомбардировки по време на Втората световна война е възстановен през май 2023 г. с финансовата подкрепа на Германския червен кръст и местното правителство.[1][4]

Германският Червен кръст счита Мария Симонова за „пионер на модерното сестринство“, който изиграва ключова роля в създаването на организацията в Саксония, докато съвременният лекар Лудвиг Майер я възхвалява като „саксонската Флорънс Найтингейл“.[4][5] През 1907 г. улица в Дрезден е кръстена на нейно име.[3]

Мария Симонова е носителка на следните награди и отличия:[3]

  1. а б в г д е ж з и Biografie von Marie Simon (1824-1877) // saebi.isgv.de. Посетен на 27 март 2024. (на немски)
  2. а б W Drježdźanach počesća wuznamnu Serbowku // serbske-nowiny.de, 3 май 2023. Посетен на 27 март 2024. (на полски)
  3. а б в г д е ж з и к >Simon, Marie (Maria) Salome, geborene Jannasch (sorbisch Marja Simonowa, geborene Janašec) // deutsche-biographie.de. Посетен на 27 март 2024. (на немски)
  4. а б в г д е ж Die vergessene Dresdner Heldin: Marie-Simon-Grab erneuert // saechsische.de, 14 май 2023. Посетен на 27 март 2024. (на немски)
  5. а б в г 145. Todestag vom Marie Simon // drksachsen.de, 20 февруари 2022. Посетен на 27 март 2024. (на немски)