Направо към съдържанието

Мартина Видаич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мартина Видаич
Martina Vidaić
Родена19 февруари 1986 г. (38 г.)
Професияпоет, писател, преподавател
Националност Хърватия
Активен период2011 –
Жанрлирика, драма
Направлениепостмодернизъм
Известни творби„Дървеници“
Наградинаграда „Янко Полич Камов“
награда за литература на ЕС

Мартина Видаич (на английски: Martina Vidaić) е хърватска университетска преподавателка, поетеса и писателка на произведения в жанра лирика и социална драма.[1][2][3][4][5][6]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 19 февруари 1986 г. в Задар, Хърватия, по това време в пределите на Социалистическа федеративна република Югославия. Завършва хърватски език и литература в Задарския университет. След дипломирането си преподава същата специалност в университета.[1][2]

През 2011 г. печели наградата „Горан“ за млади поети до 30-годишна възраст за ръкописа на първия си поетичен сборник „Ерата на влечугите“ (''Era gmazova), издаден по-късно същата година. През 2016 г. е издадена втората ѝ книга с поезия – „Тъмният човек Биргер“ (Tamni čovjek Birger) – номинирана за наградата „Янко Полич Камов“.[1][2][3][4][5]

Стиховете ѝ са преведени на английски, македонски, румънски, италиански, унгарски, словенски, немски и словашки език. Те са публикувани и в антологията за млада поезия „Хърватска млада лирика 2014“ (Hrvatska mlada lirika 2014), в хърватско-румънската антология за млада поезия „Ритуалът на щастливия човек – 18 млади хърватски поети“ (Ritualul omului fericit – 18 poeti croati tineri), както и в литературните списания „Кворум“, „Връзки“, „Сараевски тетрадки“, „Задарски преглед“ и др. От 2015 г. участва в международния проект „Версополис“, който обединява единайсет престижни поетични фестивала с цел популяризиране на обещаващи европейски поети чрез превод и гостуване.[1][2][3][4][5]

През 2019 г. получава възстановената награда „Иван Горан Ковачич“ за стихосбирката си „Механика на цветния прашец“ (Mehanika peluda). Следващата ѝ стихосбирка „Площад, пазар, нож“ (Trg, tržnica, nož) е удостоена с наградата „Янко Полич Камов“.[1][2][3][4][5]

Освен поезия Видаич пише и проза. През 2019 г. е издаден първият ѝ роман „Анатомия на плъха“ (Anatomija štakora), последван през 2021 г. от отличения с наградата за литература на Европейския съюз „Дървеници“ (Stjenice).[6][1][2][3][4][5] Той представя историята на млада архитектка, която губи съпруга си при автомобилна катастрофа. Виждайки няколко петънца кръв по кожата си, тя решава, че в апартамента ѝ има дървеници, запалва свещи, излиза от жилището си и тръгва да скита. И това става едно пътуване назад към самата себе си, към семейството си.

Мартина Видаич живее в Задар.

  • Era gmazova (2011, електронно издание 2017) – награда „Горан“ за млади поети[7]
  • Tamni čovjek Birger (2016)
  • Mehanika peluda (2018) – награда „Иван Горан Ковачич“[8]
  • Trg, tržnica, nož (2021) – награда „Янко Полич Камов“[9][10]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]