Мартин Лутер

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Мартин Лутър)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Мартин Лутер.
Мартин Лутер
Martin Luther
немски теолог
Роден
Починал
Айслебен, Свещена Римска империя
ПогребанВитенберг, Федерална република Германия
Религиялутеранство
Философия
ИнтересиТеология
Семейство
Подпис
Уебсайт
Мартин Лутер в Общомедия

Ма̀ртин Лутер (на немски: Martin Luther) е немски духовник и теолог, който поставя началото на протестантската Реформация.[1] Енергичен опонент на възгледа, че освобождаването от божието наказание за греховете може да бъде откупено с пари, той се противопоставя на продавача на индулгенции Йохан Тецел със своите „95 тезиса“ от 1517 година. Отказът му да се отрече от тях по искане на папа Лъв X през 1520 година и на император Карл V по време на Вормската диета през 1521 година довежда до неговото отлъчване от папата и до обявяването му извън закона от императора.

Лутер проповядва, че спасението не се печели с добри дела, а се получава като безплатен дар от Божията благодат чрез вярата в Исус Христос като изкупител на греховете. Неговата теология оспорва авторитета на папата на Римокатолическата църква, настоявайки че Библията е единственият източник на божествено разкрито познание.[1][2] Той се противопоставя и на изключителното посредничество на духовенството между миряните и Бог, смятайки всички кръстени християни за свещеници.[3] Последователите на учението на Лутер се наричат лутерани.

Мартин Лутер превежда Библията на говоримия немски език, вместо традиционната латинска версия, което я прави по-широко достъпна и оказва огромно влияние върху църквата и цялата германска култура. Издаването на Лутеровата Библия насърчава формирането на стандартна форма на немския език, въвежда някои принципи в теорията на превода[4] и оказва влияние върху последвалите преводи на Библията на други говорими езици. Химните на Лутер се отразяват на развитието на църковното пеене, а бракът му с Катарина фон Бора става образец за практиката протестантските свещеници да се женят, противно на католическите правила.[5]

Към края на живота си Мартин Лутер заема крайно антисемитски позиции, обявявайки се за разрушаване на домовете на евреите, изгаряне на синагогите, конфискуване на парите им и ограничаване на свободите им. Тези възгледи правят Лутер силно противоречива фигура за мнозина съвременни историци и теолози.[6]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Портрети на Ханс и Маргарете Лудер от Лукас Кранах Старши, 1527 г.

Мартин Лутер е роден в семейството на Ханс Лудер[7] и неговата съпруга Маргарете (родена Линдеман) на 10 ноември 1483 година в Айслебен, част от малкото графство Мансфелд в Свещената Римска империя. Той е кръстен като католик на следващата сутрин, на празника на свети Мартин от Тур. На следващата година семейството се премества в Мансфелд, където бащата е концесионер на мини и леярни за мед[8] и е един от четиримата представители на градското съсловие в местния съвет.[7] Макар по-късно противниците на Лутер да описват майка му като проститутка и помощничка в баня, в действителност тя е средно заможна представителка на търговското съсловие.[7] Мартин Лутер има няколко братя и сестри и изглежда е сравнително близък с един от тях, Якоб.[9]

Ханс Лутер има амбицията Мартин, неговият най-голям син, да стане юрист. Той го изпраща в латинското училище в Мансфелд, през 1497 година – в Магдебург, а през 1498 година – в Айзенах. И трите училища наблягат на класическия тривиум – граматика, реторика и логика. По-късно самият Лутер сравнява този период от образованието си с чистилище и ад.[10] През 1501 година, деветнадесетгодишен, той постъпва в Ерфуртския университет, който по-късно описва като бирария и бардак.[11] Обучението там изисква ставане в четири сутринта за „ден на механично наизустяване и чести изтощителни духовни упражнения“.[11] Лутер получава магистърската си степен през 1505 година.[12]

Според желанието на баща си, през същата година Мартин Лутер се записва в правната школа на Ерфуртския университет, но се отказва почти веднага, недоволен от неустановеността на правната наука.[12] Търсейки устойчиви възгледи за живота, той е привлечен към теологията и философията, като проявява особен интерес към Аристотел, Уилям Окам и Габриел Бил.[12] Силно влияние му оказват двамата му преподаватели, Бартоломеус Арнолди фон Узинген и Йодокус Трутфетер, които го учат да се съмнява дори в най-великите мислители и да проверява всичко чрез собствения си опит.[13] Философията се оказва незадоволителна за Лутер, който смята, че Бог не е познаваем по разумен път, а само чрез божественото разкриване, което насочва интереса му към Библията.[14]

Академична кариера[редактиране | редактиране на кода]

Лутер като августински монах

Лутер решава да стане монах, след като, според собствения му разказ, на 2 юли 1505 година близо до него пада мълния, предизвикала ужас от смъртта и божия съд.[15] Той напуска правната школа, разпродава книгите си и на 17 юли постъпва в затвореното августинско братство в Ерфурт.[16] Негови приятели смятат, че решението за постъпване в манастира е продиктувано от скръбта на Лутер след смъртта на двама приятели.[14] Баща му остава много недоволен от решението му, смятайки, че по този начин Мартин Лутер е пропилял образованието си.[17]

След постъпването си в Августинския орден Мартин Лутер се отдава на монашески живот – постене, продължителни молитви, поклонничество и чести изповеди.[18] По-късно той отбелязва, че „ако хората могат да отидат в рая, заради това, че са монаси, то аз определено бих бил един от тях“.[19] Лутер описва този период от живота си като дълбоко духовно отчаяние. Той казва: „Изгубих досег с Христос Спасителя и Утешителя и го превърнах в тъмничар и палач на бедната ми душа“.[20]

През 1507 година той е ръкоположен, а на следващата година вече преподава теология във Витенбергския университет.[21] На 9 март 1508 година получава бакалавърска степен по библеистика, а на следващата година – още една бакалавърска степен върху „Сентенции“ на Пиетро Ломбардо.[22] На 19 октомври 1512 година Лутер става доктор по теология, а два дни по-късно става член на сената на теологическия факултет на Витенбергския университет.[23] До края на академичната си кариера той остава на този пост.

Начало на Реформацията[редактиране | редактиране на кода]

На 31 октомври 1517 г. на вратата на Дворцовата църква във Витенберг Лутер окачва списък с 95 тезиса и с това полага началото на Реформацията. Какво съдържат тезите? Първите тезиси са насочени срещу индулгенциите. Отхвърля властта на папата над чистилището. Поставя под съмнение каноничното право – правото на църквата да взема и дава от името на Бога. Поставя под съмнение богатството на църквата. Накрая като извод от тезисите Лутер поставя под съмнение правото на съществуване на църковния клир и структурите на църквата. Tака Лутер нанася първия удар срещу Римската църква.

Отначало бавно, но след това все по-бързо се разпространява вестта за тезисите му. Идеите му все още не се разбират ясно и се налага да напише обяснение към тях. Той все още не се опълчва открито срещу папата.

През 1519 г. Лутер е поканен на диспут с теолога Йохан Ек. Именно тук той поставя под съмнение законността на тези събори и с това властта на папата. За него е валидно само Писанието, в което липсва църковният институт в съвременния му вид. В отговор папа Лъв X издава була, в която Лутер е отлъчен от църквата.

Окончателният разрив с църквата става през пролетта на 1521 г., когато Лутер е извикан пред германския Райхстаг във Вормс, на който присъства и императорът. Пред него той не се отказва от съчиненията си, защитата му е блестяща, той не приема съда на католическата църква, но приема този на императора. Въпреки това се приема едикт за отлъчването му от църквата, трябва да бъде арестуван. Влиянието му в германските земи е нараснало и едиктът не се изпълнява цялостно; Фридрих Мъдри му дава убежище, където Лутер остава дълги години и продължава да пише своите съчетания. Тогава Лутер превежда библията на немски език.

Ликвидиран е монополът на Римската църква, нанесен е силен удар върху икономическото ѝ състояние. Реформацията носи по-голяма свобода в светската култура и наука. Преминаването на почти цяла Северна Европа към протестанството предизвиква съответната реакция на католическата църква. Започва епохата на т.нар. Контрареформация, засилване на борбата срещу протестанството.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Към края на живота си Мартин Лутер заема крайно антисемитски позиции, обявявайки се за разрушаване на домовете на евреите, изгаряне на синагогите, конфискуване на парите им и ограничаване на свободите им. Тези възгледи правят Лутер силно противоречива фигура за мнозина съвременни историци и теолози.

Лутер умира на 18 февруари 1546 година, на 62-годишна възраст.

Произведения от Мартин Лутер[редактиране | редактиране на кода]

Tomus secundus omnium operum, 1562

-Малък Катехизис 1529 -Голям катехизис -Превод на Библията на немски -„За евреите и техните лъжи“, 1543

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Plass, Ewald M. Monasticism. // What Luther Says: An Anthology. St. Louis, Concordia Publishing House, 1959. p. 2:964. (на английски)
  2. ↑ Reu, M. Luther and the Scriptures. Columbus, Ohio, Wartburg Press, 1944. p. 23. (на английски)
  3. ↑ Luther, Martin. Concerning the Ministry. // Bergendoff, Conrad (ed.) Luther's Works. Philadelphia, Fortress Press, 1958. p. 40:18 ff. (на английски)
  4. ↑ Fahlbusch, Erwin et al. The Encyclopedia of Christianity. 1999 – 2003. p. 1:244. (на английски)
  5. ↑ Bainton 1995, с. 223, 269.
  6. ↑ Hendrix, Scott H. The Controversial Luther. // Word & World 3/4. St. Paul, Luther Seminary, 1983. p. 393. Архивиран от оригинала на 2012-01-26. (на английски) Архив на оригинала от 2011-03-02 в Wayback Machine.
  7. ↑ а б в Marty 2004, с. 1.
  8. ↑ Brecht 1993, с. 1:3 – 5.
  9. ↑ Marty 2004, с. 3.
  10. ↑ Marty 2004, с. 2 – 3.
  11. ↑ а б Marty 2004, с. 4.
  12. ↑ а б в Marty 2004, с. 5.
  13. ↑ Marty 2004, с. 5 – 6.
  14. ↑ а б Marty 2004, с. 6.
  15. ↑ Brecht 1993, с. 1:48.
  16. ↑ Schwiebert, E.G. Luther and His Times. St. Louis, Concordia Publishing House, 1950. p. 136. (на английски)
  17. ↑ Marty 2004, с. 7.
  18. ↑ Bainton 1995, с. 40 – 42.
  19. ↑ Kittelson 1986, с. 53.
  20. ↑ Kittelson 1986, с. 79.
  21. ↑ Bainton 1995, с. 44 – 45.
  22. ↑ Brecht 1993, с. 1:93.
  23. ↑ Brecht 1993, с. 1:12 – 27.
Цитирани източници
  • Bainton, Roland. Here I Stand: a Life of Martin Luther. New York, Penguin, 1995. (на английски)
  • Brecht, Martin. Martin Luther. Philadelphia, Fortress Press, 1993. (на английски)
  • Kittelson, James. Luther The Reformer. Minneapolis, Augsburg Fortress Publishing House, 1986. (на английски)
  • Marty, Martin. Martin Luther. Viking Penguin, 2004. (на английски)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мартин_Лутер&oldid=12078181“.