Масаи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Масаи
Maasai tribe.jpg
Общ брой 883 000
Значителен брой в Флаг на Кения Кения (453 000)
Флаг на Танзания Танзания (430 000)
Език масаиски език
Религия Монотеизъм вкл. Християнство
Сродни етно групи самбуру, датога, туркана
MAASAI MAP.PNG
Територии, заети от масаите в Кения и Танзания
Масаи в Общомедия

Масаи са африкански полуномадски племена, обитаващи основно територията на Кения и Танзания.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че са се появили през 16-17 в. в Кения. Те наричат себе си „маа“ и принадлежат към групата на нилотите – едри по конструкция хора от долината на река Нил. Независимо от външната им сдържаност, граничеща с враждебност, за тях е известно повече, отколкото за много други африкански народи. Независимо, че битът и социалното им равнище са все още далече от съвременната действителност, те като прагматичен народ очевидно осъзнават безсмислието да се противопоставят на все по-проникващата цивилизация и вече допускат в близост край себе си изследователи, пътешественици, журналисти и туристи. Но като хора, които държат на честта си и са подвластни на езическите си вярвания, преди да им бъде направена снимка например, задължително трябва да им се иска разрешение. В противен случай реакциите им са непредвидими.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Социалното им деление е на 3 степени, въз основа на възрастта на мъжа – юноша, войн и старейшина. Когато момчетата станат на 15 – 18 г. им правят ритуално посвещение за „войн“. За целта преминават през поредица от изпитания, установени от съвета на старейшините. След това „издържалите“ биват обрязвани и за „ръкоположените“ започва „мъжката“ им участ – да пазят добитъка, да крадат нови животни, включително и от съседите, да търсят нови пасища. Но чак след като минат няколко години и „войнът“ натрупа стаж и докаже способностите си, получава право да се ожени. А с течение на времето всеки има реален шанс да стане и старейшина.

Омъжените жени възпитават децата, търсят и приготвят храна, доят кравите, ремонтират колибите.

При масаите има официално многоженство, но всички са равноправни, не се делят като мюсюлманите на групи по пол. Не знаят какво е развод, практически нямат такова понятие, а всички спорове се решават от старейшините, които всички дълбоко уважават и тачат. В случай че някой се провини, старейшините могат да му отправят проклятие, но то не е насочено конкретно към него, а към животните му. И това при тях са най-страшните наказания. По-големи не измислят, защото вярват, че ако даден старейшина много се старае да накаже някого, то това наказание като бумеранг може да се върне при него. А ако виновният се разкае и плати с едно теле, проблемът се счита за решен и „проклятието“ се снема.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Вярванията на масаите са езически. Те вярват в бога на дъжда и го наричат Нгаи.

Според легендата този бог имал трима сина. На единия дал стрела и той станал ловец. На другия дал мотика и той станал земеделец. А третият получил това, което останало – да пасе животните. И точно той станал бащата на всички масаи. Масаите вярват, че са призвани да опазят всичкия рогат добитък на този свят и за да постигнат тази цел, за да успеят да си изхранят животните, изобщо не се свенят да обират реколтата на събратята си земеделци. Най-вече на тази причина се дължат и враждите им.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Основното препитание на масаите е свързано с кравето мляко и кръв; месо се яде само при специални случаи, включително и сурово.[1]

Под някаква форма, кравето мляко присъства почти във всяко хранене. Млякото се консумира сурово или заквасено, или се бие на масло, което е основна храна за малките деца.[1]

Най-отличително в кухнята на масаите обаче, е пиенето на животинска кръв, което не винаги става при умъртвяване на животното. Масаите са изключително умели в пробиването с едно движение на югуларната вена. Изтеклата кръв се пие директно, сготвя се или се смесва с мляко и се използва в различни ритуали, както и се дава на болни.[1]

Храната на масаите не се състои само от кръв и мляко. Присъстват и кореноплодни, мед и зърнени култури, които най-често се приготвят в супи и яхнии. Отличителното ястие за Танзания угали (гъста царевична каша) при масаите традиционно се сервира с мляко.[1]

Въпреки високо протеиновата диета при масаите не се забелязват типичните здравословни проблеми, като висок холестерол и сърдечни заболявания. Това според учените означава, че техните организми са локално еволюирали към по-добро усвояване на животинските мазнини.[1]

Бит[редактиране | редактиране на кода]

Основният поминък е отглеждането на добитък. Кравите са високо ценени, като от големината на стадото зависи и социалният статус. Кравите са основен източник на суровини. От кожите се правят дрехи, обувки, постелки. Животинската тор се използва за строителство. А урината – за лечение.

Селищата им – „инканги“, са като повечето из Африка. Обикновено това са 10 – 20 кръгли колиби, изградени от тънки клонки, измазани с тор. Но за разлика от други места в Африка, тук те са защитени с ограда. Оградата се оплита от клони и вейки, и то така майсторски, че не може да се промъкне нито човек, нито хищник.

Независимо от всепроникващото влияние на съвременната цивилизация масаите съумяват да съхранят своя начин на живот, нрави, обичаи и душевна нагласа.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.