Матилда Австрийска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Матилда Австрийска
Mathilde von Österreich-Teschen
Ерцхерцогиня на Австрия
Родена
Починала
6 юни 1867 г. (18 г.)
ПогребанаИмператорска крипта, Виена, Австрия
Герб
Семейство
РодХабсбург-Лотаринги
БащаАлбрехт Австрийски
МайкаХилдегард Луиза Баварска
Братя/сестриМария Тереза Австрийска
Карл Албрехт Австрийски
Съпругняма
ПартньорУмберто I
Децаняма
Матилда Австрийска в Общомедия

Матилда Мария Аделгунда Александра Австрийска-Тешенска (на немски: Mathilde Marie Adelgunde Alexandra von Österreich-Teschen; * 25 януари 1849, Виена, Австрийска империя; † 6 юни 1867, Замък Хетцендорф до Виена, Австро-Унгария) е ерцхерцогиня, член на австрийската династия Хабсбург-Лотаринги.

Предопределена е за кралица на Италия като бъдеща съпруга на Умберто I, но умира трагично на 18-годишна възраст.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Матилда е втората дъщеря на фелдмаршал ерцхерцог Албрехт Австрийски-Тешенски (* 1817, † 1895) и на съпругата му принцеса Хилдегард Луиза Баварска (* 1825, † 1864). Нейни дядо и баба по бащина линия са ерцхерцог Карл Австрийски и Хенриета фон Насау-Вайлбург, а по майчина –абдикиралият крал Лудвиг I Баварски и Тереза фон Сакс-Хилдбургхаузен. Тя е племенница на Максимилиан II Йозеф Баварски. Нейните първи имена са по сестрите на майка ѝ, принцесите Матилда, Аделгунда и Александра Баварски, с които ерцхерцогиня Хилдегард е в много близки отношения.

Тя има един брат и една сестра:


Живот[редактиране | редактиране на кода]

Детство и юношество[редактиране | редактиране на кода]

Лятната резиденция – замък Вайлбург в Баден до Виена
Матилда със семейството си
Матилда през 1864 г.

Матилда расте в голям разкош. На 12-годишна възраст баща ѝ ерцхерцог Албрехт наследява замък Вайлбург в Баден до Виена от майка си Хенриета фон Насау-Вайлбург. Хенриета кара да построят за нея този великолепен замък като подарък от нейния съпруг ерцхерцог Карл и го кръщава на нейната родова лятна резиденция през 1821 г. Тя поддържа и стопанисва замъка за малолетния си син и до смъртта си обикновено прекарва петте най-топли месеца от годината там с децата си и като вдовица. Ерцхерцог Албрехт продължава тази традиция и прекарва почти всяко лято със семейството си в Баден. Там майката на Матилда, ерцхерцогиня Хилдегард, се радва на голяма популярност и е известна като Енгелшерц заради благотворителността си, в която възпитава и дъщерите си Мария Тереза и Матилда.

Замъкът Буда, Будапеща. Резиденция на ерцхерцогското семейство от 1852 до 1860 г.
Матилда със сестра си, 1867 г.
Матилда (вдясно) със сестра си, 1864 г.

През студения сезон семейството живее в двореца на ерцхерцог Албрехт във Виена на Августинския бастион, непосредствено до Хофбург (днес Албертина според колекцията, съхранявана там). Контактът с императорското семейство е близък, също и защото императрица Елизабет Баварска обича компанията на братовчедка си, ерцхерцогиня Хилдегард. Въпреки това, поради служебните задължения на ерцхерцог Алберт, съпругата и децата му живеят далеч от него през по-голямата част от годината. При раждането на Матилда той е в Залцбург, а също и в Берхтесгаден и Мюнхен за по-дълги периоди от време, преди семейството да се съедини в Офен (Буда, днес квартал на Будапеща) след назначаването на ерхерцога за негов цивилен губернатор. В Офен от април 1852 г. имат на разположение двореца на граф Шандор.[1]

На 15-годишна възраст Матилд губи майка си, която се разболява през март 1864 г. на връщане от престоя си в Мюнхен за погребението на брат си Максимилиан II Йозеф Баварски и умира във Виена в началото на април.

В съответствие с консервативното си католическо възпитание младата принцеса получава своята конфирмация на 28 октомври 1865 г. в параклиса Хофбург във Виена от кардинал принц архиепископ фон Раушер. Нейна кръстница е леля ѝ Аделгунда Баварска, омъжена за херцога на Модена Франц V.[2]

По искане на императора на младата принцеса биват преподавани история и литература през 1866 и 1867 г. от Леополд Нойман, професор по история на дипломатическата държава и международно право във Виенския университет.[3]

Кръгът от приятели на Матилда включва ерцхерцогиня Мария Тереза Австрийска-Есте, която по-късно става кралица на Бавария и чиято майка Елизабет е съпруга на ерцхерцог Карл Фердинанд, чичо на Матилда.

Матилда има жив интерес към изкуствата и науките. Посещава галерии и художествени изложби във Виена и често е на театрални представления.[4]

Твърди се, че неин далечен братовчед, ерцхерцог Лудвиг Салватор от италианската съребрена линия на Хабсбургите, се влюбва в Матилда, но те не се сгодяват. Матилда е предопределена да стане кралица на Италия като съпруга на принц Умберто Савойски, за да облекчи обтегнатите отношения между Австрия и Италия.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Мястото на фаталния инцидент, бившият дворец на ерцхерцога (днес Албертина), Виена

Две седмици преди смъртта си 18-годишната ерцхерцогиня получава тежки изгаряния. На 22 май 1867 г., в ерцхерцогския дворец на баща ѝ Албрехт във Виена роклята ѝ се подпалва поради неясни причини.

Матилда в годината на смъртта си

Принцеса Мария цу Ербах-Шьонберг споменава събитието в своите мемоари. На 25 май 1867 г. тя пише в дневника си:

Нещо много тъжно се случи във Виена: 18-годишната ерцхерцогиня Матилда, дъщеря на ерцхерцог Албрехт, бе наполовина изгорена до смърт. На 22 май тя стояла до прозореца на спалнята си и гледала надолу към улицата в 17:30, когато внезапно почувства мъчителна топлина. Тя се обърнала и видяла, че роклята ѝ гори... Трудно е да се разбере как е станал инцидентът, защото в стаята е нямало нито огън, нито светлина. Вероятно на земята е имало кибрит, върху който е стъпила.

В нейния дневник от 1 юни 1867 г. тя споменава смъртта на „нещастната ерцхерцогиня Матилда, която се поддаде на изгарянията си“.

Принц Вилхелм цу Шаумбург-Липе описва обстоятелствата на смъртта си в писмо до херцог Адолф фон Насау:

Вчера вечерях с нея, тя седеше до мен и беше толкова любезна, изглеждаше толкова красива, а сега лежи цяла в памучна вата с компреси с лед. Днес в 17:50 часа след вечеря ерцхерцог Албрехт искаше да излезе с нея. Всички се оттеглиха, включително ерцхерцогиня Елизабет с красивата ѝ дъщеря Тереза, които са там в момента. Ерцхерцогиня Матилда отива в стаята си, за да подготви за тръгването, поглежда през прозореца, когато усеща пробождане в прасеца си, оглежда се - там вижда пламък! Тя изтичва с писъци в коридора, може би повече от 25 крачки, докато не идва лакей, който хвърля палто върху нея, за съжаление не я задържа със сила, при което огънят отново набира въздух, докато не идва втори и след това също я полива с вода, но най-накрая този огън успява. Но за съжаление има значителни изгаряния, така че Pf. Pitter заявява, че е от голямо безпокойство... От шията надолу, раменете, част от ръцете, целият гръб са силно обгорени, още по-надолу назад. За щастие нищо не е изгоряло отпред, което е малка утеха в ужасното нещастие!

Принц Вилхелм също подозира, че Матилда може да е настъпила кибрит като причина за пожара.[5]

Замъкът Хетцендорф

Според друга версия ерцхерцогинята облича рокля от индийски муселин за посещение на театър. След това този тип тъкан се импрегнира с глицерин, за да придаде на тъканта повече плътност. Преди да тръгне за театър, тя поисква да изпуши цигара. Когато внезапно влиза баща ѝ, който категорично ѝ е забранил да пуши, тя скрива цигарата зад широката си рокля. Силно запалимата материя незабавно избухва в пламъци. Ерцхерцогинята получава изгаряния от втора и трета степен. Опитите за спасяването ѝ са неуспешни и тя умира на 18-годишна възраст около две седмици след трагичния инцидент: на 6 юни 1867 г. в 6:00 часа в императорската къща за гости – Замъка Хетцендорф.

На 10 юни през нощта при светлината на факли, придружени от целия си двор и от голяма мълчалива тълпа тялото ѝ е пренесено в параклиса Хофбург[6] и на 11 юни е погребано в Императорската крипта под Виенския капуцински манастир.[7] Церемониалното погребение е предшествано на същия ден от отделно погребение на сърцето ѝ в сърдечната крипта на Хабсбургите в параклиса Лорето на Августинската църква във Виена. Саркофагът на ерцхерцогинята е поставен в императорската крипта до този на нейната майка.[8]

Днес ерцхерцогиня Матилда, нейната майка ерцхерцогиня Хилдегард и нейният брат ерцхерцог Карл Албрехт, лежат рамо до рамо в частта от това гробище, известно още като Капуцинската крипта, която е разширена през 1908/1909 г., в т. нар. „Нова крипта“.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Carl von Duncker: Feldmarschall Erzherzog Albrecht, F. Tempsky, Wien und Prag, 1897 (Digitalisat).
  2. Firmung in Neue Zeit. Olmüzer Zeitung, 18ter Jahrgang Nro. 246 vom 27. Oktober 1865 (Digitalisat).
  3. A. Hölder: Statistische Monatsschrift, Österreichisches Statistisches Zentralamt, Österreich, 1889, S. 232
  4. Archduchess Mathilde of Austria & the secret cigarette // Посетен на 2023-7-4.
  5. Hessisches Hauptstaatsarchiv Abt. 130 II Nr. 3308, fol. 223-224 (22. Mai 1867). Dazu auch Rouven Pons: Eilmeldung aus Wien. Brandunfall der Erzherzogin Mathilde von Österreich 1867, in: HessenArchiv aktuelle 9/2020 (PDF Архив на оригинала от 2021-10-24 в Wayback Machine. auf hessen.de).
  6. Die Übertragung des Leichnams der Erzherzogin Mathilde vom Schloss Hetzendorf bei Wien in die Hofburgkapelle in Zweite Beilage zu Nr. 24 des "Teschen-Bodenbacher Anzeigers" vom 15. Juni 1867, S. 237.
  7. Vgl. Kirchenbuch (oder Matrikel) der Pfarre Hetzendorf, Sterbebuch Sign. 03-02 (1860-1886), Eintrag 1867/19
  8. Das Leichenbegräbniß der Erzherzogin Mathilde in Gmundner Wochenblatt XXVII. Jahrgang, Nro. 25 vom 18. Juni 1867, S. 306. Das Wochenblatt datiert das Begräbnis fehlerhaft auf den 12. Juni. Es fand am 11. Juni statt.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Marie Theresia von Österreich (1845 – 1927) в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​