Маурицио де Кастелацо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маурицио де Кастелацо
италиански католически духовник
Роден
Починал

Религия католицизъм
Маурицио де Кастелацо в Общомедия

Маурицио де Кастелацо е италиански католически духовник, работил в мисията на капуцините в Софийско-пловдивската епархия в средата на XIX в.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Маурицио Монферат (наричан също в България Маврикий) е роден на 9 април 1808 г. в град­че­то Кас­те­ла­цо Бор­ми­да в Италия. През 1831 г. постъпва в ордена на капуцините. Пристига в Пловдив през 1843 или 1844 г. и там първоначално учи български език.[1] Можем да предположем, че тогава се заражда неговата идея да състави речник.

През 1845 г. създава най-стария известен българско-италиански речник, който остава да се съхранява в ръкопис в енорията „Пресвето сърце Исусово“ в Калъчлии (по-късно село Генерал-Николаево). През 1848 г. отец Маурицио е назначен за кратко в енориите в Калъчлии[2] и в „Прескръбна Божия Майка“ в село Дуванлии, а след това от 12 февруари 1849 г. служи като енорист в църквата „Успение Богородично“ в село Хамбарлии. На 12 юни 1852 г. закупува за храма статуя на Богородица. През 1856 г. доставя от Цариград и първата камбана за храма, която бие за първи път също на 12 юни за празника Тяло Христово. В пловдивските католически енории той служи 12 години, след което на 14 октомври 1856 г. се завръща в Италия.[1] От там той из­пра­ща ста­туи за цър­ква­та в се­ло Хам­бар­ли.

Отец Маурицио умира на 10 май 1875 г. в родното си място в Италия след дълго боледуване.[2][1]

История на ръкописа[редактиране | редактиране на кода]

След Втората световна война голяма част на архив на католическата енория „Пресвето сърце Исусово“ в тогавашното село Генерал Николаево, днес квартал на град Раковски е предаден в Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ в София. [3] Оттам ръкописът на отец Маурицио попада за съхранение в Националния исторически музей в София.

През 2020 г. Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН издава речника заедно с езиковедско изследване на д-р Магдалена Абаджиева.[4] В изследването е установено, че речникът е допълван поне от още трима души.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в 100-годишният юбилей на капуцините в България (1841 – 1941), София, 1941
  2. а б Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1939 г.
  3. Научни перспективи на съвременната българистика
  4. Излезе от печат най-старият запазен и достигнал до нас българско-италиански речник