Мегалитен комплекс Санта Кристина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мегалитен комплекс Санта Кристина
Дромосът на Свещения кладенец Санта Кристина – общ изглед
Дромосът на Свещения кладенец Санта Кристина – общ изглед
Местоположение
Italy relief location map.jpg
40.0611° с. ш. 8.731° и. д.
Мегалитен комплекс Санта Кристина
Местоположение в Италия
Страна Флаг на Италия Италия
Локация Провинция Ористано
Археология
Вид Свещен кладенец
Период 950 – 500 г. пр. Хр.
Култура Протосардинска култура Нураги
Епоха Желязна епоха
Сайт www.archeotour.net
Мегалитен комплекс Санта Кристина в Общомедия
Графичен вертикален и хоризонтален разрез на толоса и дромоса на свещения кладенец изготвен от Джовани Спано през 1857 г.

Мегалитният комплекс Санта Кристина е нурагическо светилище – тип Pozzo sacro и обособена археологическа зона, разположена южната част на платото Абасанта (Община Паулалатино, в провинция Ористано), в централната част на западна Сардиния. Обектът носи името на селската църква Санта Кристина, която се намира в близост.[1]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Свещеният кладенец от комплекса е разположен в равнинен терен сред маслинови и коркови насаждения.

Археологическият обект е съставен от две части: първата, най-известната и археологически проучена, включва храма-кладенеца, датиращ от Нурагическата епоха, а втората част на комплекса, на около 200 m на югозапад, се състои от единична Нурагическа кула, гигантска гробница (tomba di giganti), няколко каменни постройки с несигурно датиране и нурагично село, което все още предстои да бъде археологически проучено. От селото са видими само няколко руини на постройки. Макар и с ограничен археологически интерес, комплексът включва християнска религиозна зона на църквата Санта Кристина, разбирана като мястото на религиозен синкретизъм.

Към сакралната част на комплекса принадлежи кладенеца и една кръгла сграда, която се намира вдясно от входа на кладенеца с интериор от каменни пейки. От двете страни на тази сграда се наблюдават и още две изградени постройки. Зад тях, вероятно като елемент от комплекса се намира ограден терен с неправилна кръгла форма и вход към кръглата сграда.

Покритието на дромоса е изградено от застъпващи се архитрави в низходящ ред, със сегментно оформяне не всеки един от тях в зависимост от мястото му стената. Толосът е със сравнително малък под, над който се издига висок, кошеровиден свод с опейон, подграден над терена с каменна ограда. Той също е изграден от сегментно оформени блокове за всеки следващ диаметър и не се налага стъпаловидно наддаване. В центъра на пода, точно под опейона (отвора), се намира вместо кладенец по-скоро малък плитък басейн, без какъвто и да е парапет. По стените на толоса (куполното помещение) се стичат повърхностни води, които без съмнение са запълвали малкия басейн, а при проливни валежи и пода на помещението и стълбата на дромоса. Всички стени на кладенеца са изградени във висока строителна техника, а дромосът и толосът са изградени в техника opus quadrum – широко застъпена в Източното Средиземноморие и Месопотамия.

Цялостният градеж на свещения кладенец е изпълнен с голяма прецизност; базалтовите блокове, от които е изградено съоръжението (среден размер около 0,60 см дължина и дебелина 0,30 см) са обработени, след което подредени в хоризонтални редове, като всеки по-нисък блок се издава на около сантиметър от поставения върху него блок, за да се създаде стъпаловиден ефект в толоса на съоръжението. Отличното състояние на опазване на конструкцията придава на кладенеца голямо археологическо и историческо значение.

И в наши дни водата прониква в кладенеца благодарение на целогодишен водоносен хоризонт, който пълни кръглия басейн на пода, стигайки до първата стъпка на стълбището. Нивото на водата се поддържа постоянно от този водоносен хоризонт, каптиран в съоръжението.[2]

Според проф.Димитрина Митова-Джонова по своето пространствено решение свещеният кладенец при Санта Кристина намира аналогии при кладенците от Балао, Сардиния и село Гърло, България. Според нея архитектурното и пространствено решение на комплекса без съмнение са били ангажирани с ритуали свързани с шумерския Бог Енки, който е повелител на „водата на живота“. Проф. Митова-Джонова разглежда съоръжението като храм на целебната вода, който привличал много поклонници и болни търсещи изцеление. Според нея близките сгради от комплекса, където са поставени каменни пейки са служели на чакащите според ритуала „раздвижването“ на водата и изцелението.[3]

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Дромосът на свещения кладенец гледан от толоса

Първото споменаване на паметника е на Джовани Спано – Бащата на сардинската археология, през 1857 г. Последният прави доста объркано описание на свещения кладенец, правилно го приписва на Културата Нураги, но не може да идентифицира истинската функция на същият, предполага, че е нещо като затвор по подобие на други такива структури. През 1860 г. Алфонсо Ламармора в своя труд Itinéraire в сътрудничество със самия Спано възторжено описва паметника и го сравнява със Съкровищницата на Атрей, в Микена, Гърция. След откритието на много други свещени кладенци в Сардиния, археологът Антонио Тарамели през първата половина на ХХ век най-накрая успешно разгадава тяхната функция. Работата му е продължена от Рафаеле Петтацони, който в книгата си за вярванията на древните протосардинци описва култа към водата, като се позовава и на обекти извън територията на остров Сардиния.[4][5]

Въпреки значението на паметника и отличното му добре съхранено състояние, е необходимо да се изчака до 1953 г. за да бъдат предприети първите разкопки и реставрации, които след това продължават с проучванията на Енрико Ацени от 1967 – 73 и 1977 – 83 г. Последните археологически разкопки са проведени от Бернардини през 1989 – 1990 г. и от Арнолд Лебьоф между 2005 г. и 2010 г. Планирани са и други изследвания, концентрирани главно в района на нурагическото село.[6][7][8][9][10][11]

Нурагически комплекс[редактиране | редактиране на кода]

Басейнът на свещения кладенец

На около 200 m от свещения кладенец в югозападна посока, след Църквата Санта Кристина, се намира нурагически градеж, състоящ се от кула, от която е запазен само първият етаж и стълбището, водещо към втория етаж. Вероятно тази структура е издигната преди построяването на свещения кладенец. Сакралната зона с кладенеца е възникнала по-късно, вероятно след откритието на водния хоризонт и градежа на свещения кладенец. Поклонническите визити тук са продължили до Средновековието, когато тук е изградена селската църква Санта Кристина, която измества нурагическия култ. Основите на три каменни колиби са ясно различими на повърхността в маслиновата горичка. Предполага се, че тези сгради са построени тук след нурагическата епоха, като вероятно представляват постройки за убежище на добитък. Една от тези сгради все още е непокътната. Тя е с трапецовиден план. Дължината ѝ е почти 14 m, покривът е от каменни плочи, а стените са масивни.[1]

В непосредствена близост са останките на нурагическо село, които все още предстои да бъдат археологически проучени. Постройките от селото са с кръгъл план. В близката околност са разположени и няколко гробници на гиганти и нураги.[12]

Археоастрономическо изследване[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. проф.Арнолд Лебьоф наблюдава проникването на лунните лъчи в толоса на кладенеца през опейона и лунната пътека върху стената на съоръжението. Според него кладенеца е ползван като инструмент за измерване на лунните деклинации в моментите на луностоянието и по такъв начин, вероятно съоръжението е „предсказвало“ затъмнения. Тази хипотеза все още подлежи на допълнителни обсъждания и изследвания на други подобни съоръжения.[11][13][14]

Християнският комплекс[редактиране | редактиране на кода]

Християнският комплекс е изграден около селската църква с патрон Света Кристина. Той се състои от 36 малки бараки, наречени muristenes и cumbessias построени през XVIII век (както свидетелства надпис на една от тях), където се събират верните в молитва през деветте дни, предхождащи празника на светицата. През този период по-малко заможните вярващи идвали всяка вечер в църквата и впоследствие се връщали в домовете си, докато заможните пребивавали в бараките, построени за тази цел.

Двете чествания извършвани тук са през втората неделя на май (въпреки че в католическия календар Санта Кристина се чества на 24 юли) и тази, посветена на Архангел Гавриил в четвъртата неделя на октомври. В Католицизма Санта Кристина ди Болсена е свързана с култа към водите, практикуван и в нурагическата култура. Според житието на светицата – Кристина като вярваща християнка, е осъдена на смърт чрез удавяне, когато била едва на единадесет годишна възраст. Вързали тежък камък около врата ѝ, и я хвърлили в езерните води; камъкът, обаче подкрепен от ангелите, изплувал и върнал момичето на брега.

Виторио Анджиус описва комплекса и неговите обреди през 1841 г. в речника на Angius-Casalis: Селската църква Санта Кристина принадлежи към диоцеза на градчето Бонакардо. Наблизо има бараки за поклонниците, които пристигат тук в началото на май. Основният празник се пада на десето число и много често се организира шествие до кладенеца, наречен от светицата, който е с единствена форма и структура. На 24 юли се чества празник, в който се отбелязва славната смърт на Санта Кристина.

Църквата, чието строителство е датирано между XII и XIV век, е преустроявана няколко пъти. От първоначалната постройка са останали само стените на апсидата, според някои изградени само с камъни, взети от котата на свещения нурагически кладенец.[15][16]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Alberto Moravetti, Il Santuario nuragico di Santa Cristina, Guide e Itinerari, Sardegna archeologica, Carlo Delfino editore, 2003, ISBN 88-7138-294-3
  2. Giovanni Lilliu „La civiltà dei Sardi dal Paleolitico all'età dei nuraghi“, Eri 1988
  3. Митова-Джонова, Димитрина; „Произход и същност на протосардинските сакрални кладенци III-I хилядолетие пр. Хр.“. ИК „Иврай“, 2007
  4. Giovanni Spano „Pozzo di Santa Cristina in Pauli Latino“ – Bullettino Archeologico Sardo. Vol. III, Cagliari, 1857
  5. Alfonso Lamarmora, „Itinerario dell'isola di Sardegna tradotto e compendiato dal can. Giovanni Spano“, tipografia A. Alagna, Cagliari, 1868. Ristampa anastatica, Edizioni Trois, Cagliari, 1971
  6. Antonio Taramelli "Serri. Scavi nella città preromana di S. Vittoria, in „Notizie degli Scavi“, 1909
  7. Antonio Taramelli „Il Nuraghe Lugherras presso Paulilatino“, in „Monumenti antichi dei Lincei“, 1910
  8. Antonio Taramelli „Ricerche nell'acropoli di Santa Vittoria“ in „Notizie degli Scavi“, 1911
  9. Raffaele Pettazzoni „La religione primitiva in Sardegna“, Piacenza 1912
  10. E. Atzeni „Notiziario“ in „Rivista di Scienze Preistoriche“, XXXII, Firenze 1977, p. 357 (S. Cristina)
  11. а б A.Lebeuf „Il pozzo di Santa Cristina un osservatorio lunare“, TlilanTlapalan, 2011, ISBN 102953466312, ISBN 978-2-9534663-1-7
  12. pagina 237, Guida Pratica all'Archeologia della Sardegna; 2003, Barbagia Culur-Jones
  13. Lebeuf A. The_nuragic well of Santa Cristina Paulilatino Oristano Sardinia. A verification of the astronomical hypothesis, Archaeologia Baltica, Vol. 10, (Ed. J. Vaiskunas), Klaipėda: Klaipėda University Press, 2008
  14. Lebeuf A. (2015) Nuraghic Well of Santa Cristina, Paulilatino, Oristano, Sardinia. In: Ruggles C. (eds) Handbook of Archaeoastronomy and Ethnoastronomy. Springer, New York, NY
  15. Goffredo Casali e Vittorio Angius "Dizionario geografico, storico, statistico, commerciale degli stati di S.M. il re di Sardegna – compilato per cura del professore Goffredo Casalis Архив на оригинала от 2012-08-31 в Wayback Machine.", 1841, G Maspero Libraio e cassone e Marzorati tipografi, Torino.
  16. Sebastiano Demurtas „Paulilatino e il suo territorio“, Zonza Editori, 1999