Направо към съдържанието

Меч на Сталинград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Меч на Сталинград
Първо връчване1943 г.
Меч на Сталинград в Общомедия
Мечът на Сталинград, 1951 г.

Мечът на Сталинград (на английски: Sword of Stalingrad; на руски: Меч Сталингра́да) е почетна награда за съветските защитници на Сталинград.

Той е украсен със скъпоценни камъни дълъг меч за церемониална употреба, специално изкован и гравиран по заповед на крал Джордж VI от Обединеното кралство като знак на почит от британския народ към съветските защитници на града по време на битката за Сталинград.[1]

На 29 ноември 1943 г. е връчен на маршал Йосиф Сталин от британския министър-председател Уинстън Чърчил на церемония по време на Техеранската конференция в присъствието на президента Франклин Д. Рузвелт и почетен караул.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Това е дълъг меч с дръжка за 2 ръце, 2 остриета, солидна сребърна ръкохватка и дължина около 120 см. На острието има гравюра, където може да се прочете на руски и английски:

На стоманения дух на гражданите на Сталинград — Подарък от крал Джордж VI — В знак на почит от британския народ.

Дръжката е нанизана с 18-каратова златна нишка, а краят на ръкохватката ѝ е изработен от прозрачен кварц със златната роза на Англия в горната част. Всеки от краищата на неговите десетсантиметрови предпазители е издълбан във формата на глава на леопард и е покрит със злато.[2]

Неговото 90 см двуостро острие е лещовидно в централната си част и е ръчно изковано с най-добрата Шефилдска стомана. Ножницата е изработена от персийска агнешка кожа и боядисана в червено. Някои източници предполагат, че е използвана мароканска кожа.[3] Ножницата е украсена с кралския герб и кралския монограм в позлатено сребро с пет сребърни опори и три рубина, монтирани върху златни звезди. По това време той се смята за един от последните шедьоври в занаятчийското коване на мечове.[4]

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Оригиналният дизайн е направен от Реджиналд Глидоу, професор по изящни изкуства в Оксфордския университет, и е одобрен от краля. Комисия от девет майстори от Goldsmiths' Hall контролира изпълнението на работата. Руската фраза е одобрена от сър Елис Ховел Минс, експерт по славянска иконография и президент на Pembroke College, Кеймбридж.[5]

Компанията Wilkinson Sword отговаря за производството му по поръчка на майсторите на мечове Том Бийзли и Сид Раус, калиграфа на MC Oliver и Лесли Г. Дърбин от Кралските военновъздушни сили. Стоманата за острието идва от компанията Sanderson Brothers и Newbould от Шефилд. Завършването на целия проект отнема около три месеца.

Презентация[редактиране | редактиране на кода]

Официалното представяне се състои, докато тримата велики лидери на съюзниците (Чърчил, Рузвелт и Сталин) имат среща в съветското посолство в Техеран през ноември 1943 г. Тази среща, известна като Техеранската конференция, е мястото, където са финализирани плановете за операция „Овърлорд“.[6]

Със закъснение от три часа основните лидери и техните делегации се събират в голямата конферентна зала на посолството, заедно с британска и съветска почетна гвардия, подредени от двете страни на стаята. Уинстън Чърчил, облечен в синята си комодорска униформа на Кралските военновъздушни сили, влиза в стаята, докато съветски военен оркестър свири God Save the King и Internationale. Чърчил взима меча от лейтенанта и обръщайки се към Йосиф Сталин, заявява: „Наредено ми е да представя този почетен меч в знак на почит от британския народ“. Сталин взима меча и целува ножницата му, мълчаливо ѝ благодарейки. След това той показва меча на Рузвелт, който остава седнал, и като разглежда острието и го вдига високо, казвайки: „Те наистина имат дух на стомана“.

В края на церемонията Сталин неочаквано предава сабята на един от своите най-стари и най-верни командири Климент Ворошилов. Ворошилов е донякъде изненадан от движението и го хваща от грешната страна, карайки меча да се изплъзне от ножницата и да падне.[7] Наблюдателите се различават по въпроса дали удря крака му, изтрополява на пода или е уловен навреме, за да бъде върнат в ножницата с ловко движение.[6]

Предоставяне[редактиране | редактиране на кода]

Преди официалното му представяне мечът е изложен пред публика в Обединеното кралство, включително Уестминстърското абатство.[8] Оригиналът към 2024 г. е изложен в Музея на Сталинградската битка във Волгоград.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Beevor, Antony. Stalingrad. Ню Йорк, Viking Press, 1998. ISBN 0-14-024985-0. с. 405.
  2. Janson, Olof. The Sword of Stalingrad Page // gotavapen.se. Посетен на 16 юни 2024.
  3. Levin, Ed. The sword of Stalingrad // russianswords.com. Архивиран от оригинала на 24 февруари 2012. Посетен на 16 юни 2024.
  4. Sword of Stalingrad...Perfection in its Field // The Journal of Bone and Joint Surgery XXVI (3). Бостън, Boston MA, юли 1944. с. 11.
  5. Hill, Elizabeth. Obituary: Sir Ellis Hovell Minns (1874 – 1953). University College London, The Slavonic and East European Review, 1953. с. 236 – 238.
  6. а б Mayle, Paul D. Eureka Summit: agreement in principle and the Big Three at Tehran. Делауер, University of Delaware Press, 1943. ISBN 0-87413-295-9. с. 89 – 90.
  7. Nicholson, Harold. The War Years 1939 – 1945: Diaries and Letters. Ню Йорк, Atheneum. с. 334 Т II.
  8. Sinfield, Alan. Society and Literature 1945 – 1970. Лондон, Taylor & Francis, 1983. ISBN 0-416-31770-7. с. 23.
  9. Почетный меч, подаренный от имени короля Великобритании Георга VI // territoriyapobedi.ru. Посетен на 16 юни 2024.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Espada de Stalingrado в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​