Бедност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Мизерия)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пример за градската бедност в този беден квартал в Джакарта, Индонезия
Тази статия е бедността в икономически и социален аспект. За други значения и употреби виж бедност (пояснение).

С бедност се обозначава състояние на липса или намаляване на благосъстоянието на отделен индивид, група индивиди или общества за даден период или трайно, исторически или в настоящето. Това е невъзможността да се задоволят основните нужди на индивида, заради липса на доход, за закупуването на основните продукти и услуги или заради липса на достъп до подобни услуги.

Абсолютна бедност или нищета се отнася до състоянието на крайно лишаване от основни човешки нужди, каквито са храна, вода, хигиенизиране, облекло, подслон, здравна грижа, образование, средства за комуникация и информация. Относителна бедност се отнася до падането под един определен праг на бедност, като този праг варира за всяка страна. Така че един индивид може да бъде относително беден без да е в абсолютна бедност. Преди индустриалната революция също така се смята, че средствата на производство не са могли да задоволяват изцяло нуждите на населението, за това само малка част от него е имала достъп до определени продукти и услуги.

Според Световната банка през 2008 г. 1,29 милиарда са в състояние на абсолютна бедност. От тях около 400 милиона в Индия и 173 милиона в Китай. Като процент, най-голям е в Субсахарска Африка – 47%. Между 1990 и 2010 г. около 663 милиона са се придвижили над прага на абсолютна бедност. Все пак справянето с крайната бедност е глобално предизвикателство, тъй като се наблюдава по всички краища на света, включително развитите страни[1].

Критерии за бедност в България[редактиране | редактиране на кода]

Бедността е смятана за неизбежна през по-голямата част от човешката история, като в същото време по време на социализма в България например абсолютна бедност не съществува за образованата част от населението и изключение прави само ромското малцинство, където степените на образование са традиционно ниски; за разлика оттогава, днес бедността в България е относително независима от образователния ценз, но по-често е зависима към определени региони (особено селата и малките градове) и възрастови групи, най-вече тези в пенсионна и предпенсионна възраст. Според изчисления на КНСБ процентът на намиращите се под прага на бедността в България за 2012 г. е 27%.

Румънска циганка с кучето си на улицата в Рим.
Надписът:
Бедна съм, мъжът ми е в болницата с левкемия, безработна съм, бездомна съм, помогнете ми за яденето. Бог да ви благослови. Благодаря.

В България изпадането в състояние на бедност може да има временен, епизодичен или траен характер:

  • във временно състояние на бедност и материално затруднение могат да изпаднат хора с влошено здравословно състояние [2], млади семейства при раждане и отглеждане на деца;
  • продължителната нетрудоспособност и липсата на постоянен доход са причини за изпадане в състояние на трайна бедност.

В България по отношение на бедността за бедни се приемат хората, които:

  • нямат достатъчно доходи за задоволяване на основни материални потребности от храна, облекло, жилища и т.н.;
  • имат ограничен достъп до социални услуги като образование и здравеопазване;
  • нямат възможности за личностно развитие и избор за подобряване на жизнения стандарт.

При анализа на бедността в страната централно място заема понятието „линия на бедността“. Линията на бедност е величината на дохода или разхода на хората в левове, под който те се считат за бедни. Тя служи за разделяне на бедните от „небедните“ в обществото и за формиране на социални политики. Линиите на бедност, изчислени по един и същи метод, се различават в резултат на различната степен на социално-икономическо развитие на отделните страни.

Съществуват няколко основни подхода за определяне на линията на бедност:

  • Абсолютен – отразява паричния еквивалент на необходимите стоки и услуги за физическото и социалното оцеляване на хората.
  • Относителен – определя се като процент от средното равнище на доходите или разходите на хората в дадена страна.
  • Субективен – отразява субективното усещане на индивидите за недостиг на средства за самостоятелно съществуване.

В България се използват следните традиционни и алтернативни методи:

  • Традиционен метод – методът на потребителската кошница е най-често използван в България. За бедни се считат тези домакинства (лица), които имат доход под определен минимум, гарантиращ задоволяването на тесен кръг от основни потребности.
  • В България е прието изчисляването на два прага на бедност – социален минимум и екзистенц-минимум, които по същество са различни степени на жизнен стандарт. Първият включва по-широк набор от основни стоки и услуги, а вторият само тези, които осигуряват физиологичното съществуване на индивидите.

Системи за оценка на бедността[редактиране | редактиране на кода]

Пирамидата на потребностите на Маслоу[редактиране | редактиране на кода]

Пирамидата на потребностите е система за потребностите на човека, съставена от американския психолог Ейбрахам Маслоу.[3].

Диаграма на йерархична система на потребностите на човека по Ейбрахам Маслоу.
Степени (от най-ниската към най-високата):
1. Физиологични
2. Сигурност
3. Любов/Принадлежност
4. Уважение, увереност
5. Самоусъвършенстване, себереализиране

Самият Маслоу разделя потребностите на човека на следните видове:

  1. Физиологични: храна, вода, сън, здраве.
  2. Екзистенциални: подслон, безопасност, обезпеченост.
  3. Социални: социални връзки, общуване, привързаност.
  4. Престижни: самоуважение, уважение от страна на другите, признание, постигане на успех и висока оценка, развитие в работата.
  5. Духовни: познание, себереализиране.

Ако потребностите от по-ниско ниво не са удовлетворени, човек не може да премине на потребностите от по-високо ниво. Например ако физиологичните му нужди от храна и вода не са удовлетворени, човек не може да премине към потребност от по-висок ранг, например - тази от сигурност.

Отражение на бедността в изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Българският поет, авторът на „Приказка за стълбата“ Христо Смирненски, който в цялото си творчество се бори против социалното неравенство, пише :

Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.
Какво им даваш от разкоша си
ти - толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?
Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!
Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща...
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Poverty“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.